ДИМО ЛУЧАНОВ необходимата жертва

Димо Лучанов / фотоархив Стоян Сертев / 40-те години на XX век.

Димо Лучанов / фотоархив Стоян Сертев / 40-те години на XX век.

Как и защо обществото избира своите жертви? Как изтегляме „горчивия” жребий?

Не се наемам а отговоря на този въпрос, но откакто свят светува съществува и „жертвоприношението”.

Принасяме в жертва скъпи предмети, животни дори и хора. Принасяме в жертва за да благодарим на съдбата, за да омилостивим боговете, за да успокоим гузната си съвест.

Може би най -известната Жертва принесена от хората в името  на тяхното добруване е Христос – умрял на Кръста за да се опростят греховете ни. Или поне така ни се иска да вярваме.

Като че ли всяко общество и древно и съвременно се нуждае от своите жертви.

Жертви необходими за да оправдаем собствените си недостатъци или недостатъците на обществото. И винаги вярваме , че греховете ни ще бъдат опростени.

Как ги избираме? как изтегляме „горчивият” жребий?

Как решаваме кои да „боготворим”, кои да тачим и кои съзнателно да заличим от историята сякаш никога не са съществували.

В този мой скромен труд ще се опитам да извадя от историята една от жертвите на българското изкуство от близкото минало. Един човек „принесен в жертва” и обречен на забрава.

Кому е била нужна тази жертва?

Надявам се разкривайки миналото да разбера и това.

През  30-те,40-те и 50-те години на миналия век Димо Лучановъ ( както той се подписва) е водеща фигура в българската скулптура и създава портрети, фигурални композиции и паметници които оказват влияние и бележат развитието на българската скулптура далеч след посочения период.
Много от тези работи са унищожени или присвоени от негови колеги (нещо характерно както за времето така и за „морала” на новите леви художници)
Оклеветен, изнудван и шантажиран през 1952 г.Димо Лучановъ напуска Съюз на художниците където членува от 1939г. както и работата като асистент в художествената академия 1948 – 1952 г.
Без работа до 1967г.(когато се самоубива) Димо Лучановъ е принуден да работи в „колектив” – характерно за времето, така способните се обезличават за сметка на посредствените.
През тези години Димо Лучановъ е създал редица проекти „реализирани” по точно изкопирани след неговата смърт .

Името на Димо Лучановъ се премълчава или се споменава редом с посредствени „култовски” скулптори от този период.
Вероятно затова гузната обществена съвест пропусна да отбележи неговия 100 годишен юбилей

Advertisements

ДИМО ЛУЧАНОВ преди 9. IX. 1944 г.

Димо Лучанов преди 9.  IX. 1944 г.До 1989 г. в публикациите за българското изобразително изкуство е задължително да се прави раздел преди 9. XI. и след 9.XI.

Това се прави с убеждението, че тази дата е повратен момент и след нея настъпва небивал подем и възход в изкуството. Годините след 9. XI. 1944 г. се разглеждат отделно като нова период, представян едва ли не за „Златен век” в българското изкуство.

След 1989г., в годините на демокрация  Българската изкуствоведческа мисъл престана да споменава датата 9. XI. 1944 г.

Тази дата вече не се споменава, а изкуството от времето на социализма се представя като естествен период от развитие на българското та дори и световното изкуство.

Наистина ли  този период е „естествен” и е част от българската култура?

Това изследване на живота и творчеството на Димо Лучанов като че ли хвърля известна светлина.

Тук  ще намерите два отделни раздела представящи творчеството на Димо Лучанов преди и след 9. XI. 1944 г. с много илюстрации и малко съпътстващ текст.

Ако имате желани е и търпението да разгледате ще можете сами да прецените и да намерите отговора.

Но може  и да откриете  въпроси отбягвани до сега съзнателно или не от изкуствоведи и критици.

Имах желание да започна главата „Димо Лучанов преди 9. IX. 1944 г. с няколко думи за неговото семейство В биографията на всеки художник се разказва и за неговите родители.

На желанието ми да науча за семейството на Димо Лучанов от община Казанлък (родния град на скулптора) получих следния отговор: – „За съжаление, не разполагаме с желаните от Вас подробности свързани с живота на скулптора”

Оставям без коментар този отговор, само искам да отбележа, че се поинтересувах за хора живели в България през XX век за които цялата информация вероятно е унищожена. Сякаш никога не са живели! Вероятно същата участ щеше да сполети и самият Димо Лучанов ако не беше неговото творчество

Изкуството не само ще надживее всички ни, но съдържа повече и по- достоверна информация от чиновническите архиви.

Това което знаем  за семейството на Димо Лучанов го знаем благодарение на неговото творчество.

Позволете да Ви предложа своето предположение за „семейна снимка”.Това е скулптурният релеф изработен от скулптора за паметника на загиналите войници от 1912 – 18 год

Самораново-детайл

Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство? / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък / фото архив Сертев / скулптор Димо Лучанов

фото архив Сертев / от двете снимки може да се уверим в сходните портретни черти на  портрета „Баща ми” (в ляво, за щастие в профил) и може да го сравним с изображението на войника от  паметник на загиналите войници от 1912-18 год. село Самораново

Съпоставяйки тези две изображения може да се уверим в приликата между портрета „Баща ми” в ляво и изображението на войника от паметник на загиналите войници от 1912-18 год. село Самораново. / фото архив Сертев

.

Впечатляващо е с колко много любов и лична ангажираност и изработен този релеф. Образа на войника не е характерния образ на български войник а по- скоро има индивидуални, портретни черти.  Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство?

„Баща ми”/ 1938,   бащата на скулптура е изобразен като  комита/ собственост на СГХГ  инв.№ 344

„Баща ми”/ 1938 г. / бащата на скулптура е изобразен като комита / собственост на СГХГ

В портрета на „БАЩА МИ” , 1938год.   собственост на СГХГ бащата на скулптура е изобразен като млад 30-35 годишен комита, четник с шапка  характерна за района на Охрид, Ресен и Велес и  планинските райони в днешните югозападни български територии.

Вероятно родителите на Димо Лучанов са бежанци и най вероятно баща му е участвал в национално освободителните борби на българите както и в войните 1912-18 г.

Предполагам че е загинал, защото скулптурния портрет „Баща ми” изработен през 1938 г.  показва бащата на скулптура като млад мъж, какъвто е запечатан в съзнанието на  скулптура.

“Баба ми” /маска/ гипс /30,5/ 19/ 17,5 см./Художествена  галерия – Казанлък /.  ”Баба  ми”  е  подарена  от  Димо Лучанов през 1932  г

“Баба ми” /маска/ гипс /30,5/ 19/ 17,5 см./Художествена галерия – Казанлък /. ”Баба ми” е подарена от Димо Лучанов през 1932 г

От друга скулптура “Баба ми”  подарена  от  Димо Лучанов през 1932 на Художествена  галерия – Казанлък научаваме  как е изглеждала и бабата на Димо Лучанов. (това е най- ранната известна скулптура на Димо Лучанов)

В „Творческа професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. са изброени повече от 16 произведения. Издирени са само 6 работи.

В „Творческа професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. са изброени повече от 16 произведения. Издирени са само 6 работи.

Ако творчеството на Димо Лучанов не беше разграбено след смъртта му щяхме да знаем как е изглеждала и сестра му. В документ  „Творческа и професионална дейност” автора е написал: „16.Глава на сестра ми – пясъчник”  За съжаление тази скулптура както и много други са „изчезнали”

Един колега ми разказа, че през 60 – години баща му го е водил да видят този портрет в една галерия. Но сега не може да се открие защото:  „Батето докато Течи бил директор изнесъл и продал много работи”.

Истина ли е това или лъжа аз не знам, знам само, че сестрата на Димо Лучанов  се е казвала Миляна  и е работила в НХГ на щанда за книги. А в молбата за постъпване на работа с гордост е написала- „сестра на българския скулптор Димо Лучанов”.

Дори официално да не се е признавало, между колегите се е знаело кой и какъв е Димо Лучанов. Явно тогава е било „обществена тайна”, че е голям майстор и докато той самият е оставен без работа е готов винаги и безкористно да „помага” на колегите. Може би от „благодарност” в последствие работите му една по една изчезват. Сякаш за да се прикрият някакви следи, да се успокои нечия гузна съвест, да се прикрие едно престъпление. И само едно ли…

Сега да се върнем на творчеството на Димо Лучианов. Както казах в началото в тази глава ще публикувам снимки на негови работи правени преди 9. IX. 1944 г. Това са портрети, фигурални композиции с които е участвал в изложби и някои понастоящем са собственост на  различни галерии и  паметници.

“МАЙКА / релеф „Майка” ”VIII художествена изложба 1936 г. Неизвестен собственик

„БАЩА МИ” „БАЩА МИ” / 1938г. / теракота / 45x22x24см. / Собственост на СГХГ 1938г. / теракота / 45x22x24см. / Собственост на СГХГ

ГОЛО МЪЖКО ТЯЛО (ФИГУРА НА МОМЧЕ) фигура-на-момче гипс / 82x33x33 см./ година на създаване неизвестна / Собственост на СГХГ

ГЛАВА НА Д-Р ГЕОРТИ МОСКОВ д-р-Георги-Москов--1940 г. / Теракота /43x27x32 см. / XIV Обща художествена изложба в София 1940 г./ Собственост на НХГ

ГЛАВА НА ЯНКО СЪКЪЗОВ Янко-Сакъзов Тониран гипс / 46/30 35 см / XV обща художествена изложба в София 1941 г. / Собственост на НХГ

ГЛАВА НА Д-Р ИВАН  КИСЯКОВ / 1942 г.глава-на-Ив.-Кесяков /Бронз / 41x25x32 см. / XVI Обща художествена изложба в София 1942 г. / Собственост на НХГ

ПАМЕНТИЦИ

Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год.samoranovo/ камък/ село Самораново, Дупнишко

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев / детайл   Пазарджик,  1938 г.

Паметник на маестро Георги Атанасов паментик-на-маестрото-  Пазарджик, 1938-43 г.

Саркофаг паметник за погребението на Цар Борис III саркофаг2 1943 г. / не е запазен / фото архив Сертев

 

Следва продължение…

ДИМО ЛУЧИАНОВ след 9. IX. 1944 г.

Д.Лучанов след 9. IX. 1944 г.Датата 9. IX. 1944 г.е съдбовна за много хора. Това е преломна година е за живота и творчеството на Димо Лучанов.

Ако знаехме точно годината но раждане на Димо Лучанов щяхме за знаем и на колко точно години е бил на 9. IX. 1944 г.

В различните източници за рождена дата са посочени годините 1908, 1910 и 1912 г. Следователно на 9. IX. 1944 г. Димо Лучанов е бил на 36, 34 или на 32 години.

Прието е тази възраст да се нарича „Христова”. Възраст в която живота ни подлага на изпитание.

Случайно или не на 9. IX. 1944 г. Димо Лучанов е бил в „Христовата” възраст.

Съзнавайки или не на 9. IX. 1944 г. Димо Лучанов тръгва по пътя на своята Голгота. Път който продължава 23 години.

Когато четем писаното за Димо Лучанов в Енциклопедията и други издания няма да открием трагичните факти „интерниран”, „затворен” …съдба която е сполетяла други негови колеги.

„Голготата” на Димо Лучанов настъпва постепенно и неусетно. Тя е тиха.. Вероятно за това Невена Стефанова в книгата  „Личности и съдби“ 2004 г. го нарича мълчаливецът скулптор Димо Лучианов”.

Сякаш никой не е съзнавал.Вероятно и той не е съзнавал.

На 9. IX. 1944 година Димо Лучанов дари и млад е утвърден скулптор. Повече от 10 години присъства в художествения живот на царство България. Участвал е в редица ОХИ. Автор е на няколко паметника..

Но какво се случва след тази дата? Какво е творил?

В интернет има текстова информация (без фотография) за скулптурна композиция „Свобода за всички хора” от септември 1944 г. от гипс, не е запазена.

Nikolai Shmirgela, Ivan Funev, Dimo Luchanov and Liuben Dimitrov. Freedom for All Peoples, September 1944. Plaster. Sofia. (Destroyed.)

Като автори са посочени освен Димо Лучанов още Николай Шмиргела, Иван Фунев и Любен Димитров.

Нямаме други сведения за тази творба. Какво е представлявала можем само да гадаем.

Фотоархива на Стоян Сертев притежава множество фотографии на скулптури снети в ателието на Димо Лучанов през периода  40-60 години на миналия век. Една от тези фотографии привлече вниманието ми и аз я публикувам. Дали това не е цитираната по-горе скулптурна композиция „Свобода за всички хора” ? Дали това не е първата след 9-то септемврийска скулптура на Димо Лучанов?

Фотоархива на Стоян Сертев притежава множество фотографии на скулптури снети в ателието на Димо Лучанов през периода 40-60 години на миналия век.
Една от тези фотографии привлече вниманието ми и аз я публикувам. Дали това не е цитираната по-горе скулптурна композиция „Свобода за всички хора” ?
Дали това не е първата след 9-то септемврийска скулптура на Димо Лучанов?

Фотоархива на Стоян Сертев притежава множество фотографии на скулптури снети в ателието на Димо Лучанов през периода  40-60 години на миналия век.

Една от тези фотографии привлече вниманието ми и аз я публикувам. Дали това не е цитираната по-горе скулптурна композиция „Свобода за всички хора” ?

Дали това не е първата след 9-то септемврийска скулптура на Димо Лучанов?

Бих казал, че стилът на работа е характерен за Иван Фунев, но не и за Димо Лучанов.

Но определено смятам, че този стил е характерен за времето.

Самодеен, наивен, примитивен! Сякаш художника се срамува от това че може, от това че има талант, от това че е  различен и повече от другите. Художника слиза на нивото на не можещите.

С този стил на работа художника сякаш казва на зрителя и на „колегите си”– Аз съм като всички нас. Този стил е  един поклон и „реверанс” към тълпата. Или поне така се е смятало.

От дистанцията на времето бих казал, че този стил по- скоро е поклон и реверанс съм новодошлите на власт. Те са имали комплекса, че не разбират  изкуството и художника е трябвало да слезе на тяхното ниво.

Дали Шмиргела, Фунев, Любен Димитров и Димо Лучанов са били принудени или доброволно са слезли на нивото на тълпата не знаем.

Но определено първите трима са имали по-щастлива съдба от Димо Лучанов.

„Свобода за всички народи” – ноември 1944 г.Иван Фунев, Николай Шмиргела,  Димо Лучианов, Любен Димитров

„Свобода за всички народи” – ноември 1944 г.Иван Фунев, Николай Шмиргела, Димо Лучианов, Любен Димитров

„Свобода за всички народи” – ноември 1944 г.Иван Фунев, Николай Шмиргела,  Димо Лучианов, Любен Димитров

„Свобода за всички народи” – ноември 1944 г.Иван Фунев, Николай Шмиргела, Димо Лучианов, Любен Димитров

Наскоро изкуствовед Галина Декова бе така любезна да ми предостави информация по темата от списание „Изкуство” за което й благодаря най- сърдечно.

През 1984 г. в списание „Изкуство” по повод честванията на 40- годишнината от социалистическата революция у нас е отпечатана статията на Георги Царев „Нагледната агитация и монументалната пропаганда в София през първите години след 9. IX. 1944 г.” където четем следното:

„Ковач” – май 1945 г. Иван Лазаров, Димо Лучианов,  К.Диков списание „Изкуство” 1984 г.

„Ковач” – май 1945 г. Иван Лазаров, Димо Лучианов, К.Диков
списание „Изкуство” 1984 г.

„Още през септември 1944 г., във връзка с посещението на Съветската армия, на стълбите на Народното събрание, под портрета на маршал Толбухин е поставена гипсовата скулптурна композиция „Свобода за всички народи”….и. .. през март 1945 г. във връзка с Първият конгрес на Отечествения фронт състоял се в залата на Народния театър, отново се поставят статуи от гипс…

Разделянето на творчеството на Димо Лучанов на периоди преди и след 9. IX. 1944 г. и съпоставянето им ни дава възможност да преценим  кой от тези два периода е бил по- плодотворен за Димо Лучанов  а и за изкуството.

Годините 1944-67  ( когато Димо Лучанов умира) са наситени с различни исторически събития.

Проследявайки творчеството на Димо Лучанов през този период бих казал, че най – трудни са годините 1947-57 . Годините на господство на „култовците” и  „култовското изкуство”:

–         1948 г. напуска работа като скулптор в Софийска община

–         1952 г. напуска работа като асистент в Художествената академия

–         1952 г. умира Иван Лазаров неговият професор, приятел и един от малкото скулптори които се противопоставят на „ фунизма и догматизма” на култовското изкуство.(заради което Иван Лазаров е бил неоснователно преследван)

Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора 1949г в съавторство с

Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора 1949г в съавторство с Иван Лазаров.

Трагични години за българските творци, някои от които с леви убеждения.

Прекъсване на традицията и връзката между поколенията.

Изгубени години за българската култура.

Рана която още не може да зарасне.

Участието на Димо Лучанов в „художествения живот” през тези години е изработване на паметници на Съветската армия и на партизани и задължително в колектив или просто го привикват да „помага” и Димо Лучанов е „помагал”. Дали това е била задължителната индулгенция която талантливите творци е трябвало да платят? Дали е можело да откаже? Не знам.

От тези години са паметниците:

1949 г Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора  в съавторство с Иван Лазаров  (по- късно в книгата Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми” от 1978 г. Венета Иванова ще пропусне да го „включи в колектива” )

Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево

Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево

1948 -1956 г г. Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево.  Архитект на паметника е Карл Кандулков, а скулптури са Борис Кадийски, Димо Лучиянов и Григор Михов.

 

 

 

–––––––––––––––––––––––

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г. автори Димо Лучанов и Велислав Възелов

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г. автори Димо Лучанов и Велислав Възелов

.

 

 

 

1955 г. „Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево,  автори Димо Лучанов и Велислав Възелов.

 

 

 

 

––––––––––––––––––––––––

1955 г.Паметник на Съветската армия в Плевен,Плевен „Площад на свободата” Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски  ( ето какво разказва един художник - „Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов  за Плевен”)

1955 г.Паметник на Съветската армия в Плевен, Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски ( ето какво разказва един художник – „Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов за Плевен”)

.

1955 г.Паметник на Съветската армия в Плевен,Плевен „Площад на свободата”

Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски

(ето какво разказва един художник – „Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов  за Плевен”)

–––––––––––––––––––––––

За участия в изложби, ОХИ на СБХ, знам само едно:

XX Обща художествена изложба 1947 г. Глава на Д-р Г. – гипс, Глава на тракийка – гипс (нямам фотографии)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Димо Лучианов  в галерията в Стражица. Оцеляла е една от две негови скулптури / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

7-3а

Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

 

1. Глава
размери глава: 38 х 35 х 31 см.
размери постамент: 18 х 23 х 23
постъпила: 06/1977
материал глава: бял мрамор
материал постамент: розов гранит
собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев
постамента си е оригинално с главата. Според мен тази глава много прилича на автопортрет.

trakiika-2а

размер: 194/60 см постъпила: 1977 г. материал: гипс „Тракийка“ / Бракувана след 1986 г. разрушена след многобройните премествания на фонда на галерията по това време.

2. Тракийка (тази скулптура е унищожена по време на евакуацията на галерията след земетресението през 1986 тъй като е била гипсова. Изпращам ви архивна снимка от досието на скулптурата, за жалост отдавна се е разрушила)
размер: 194/60 см
постъпила: 1977 г.
материал: гипс
Бракувана след 1986 г. разрушена след многобройните премествания на фонда на галерията по това време.

 

 

Очаквайте продължениеtrakiika-2б

ДИМО ЛУЧАНОВ – скулптурният донор

Не знам доколко определението „скулптурен донор” е подходящо и ще е разбираемо за бъдещите читатели, но такава е била съдбата на Димо Лучанов.

Естеството на разглеждания тук въпрос е повече от деликатен.

От една страна няма или почти няма живи свидетели готови да потвърдят публикуваната информация.

От друга много са наследниците на скулпторите които са се възползвали от „донорството” на Димо Лучианов. Наследници които са заинтересовани фактите и събитията около творчеството но Димо Лучанов да потънат в забвение, както досега.

Разбираемо… но е престъпление спрямо истината и изкуството. Две думи които поне тук в България нямат пресечна точка!

Така или иначе но, Димо Лучанов и преди и след 9. IX. 1444 г. е бил използван като „скулптурен донор”.

– Димо Лучанов като майстор на портрета е „преотстъпвал” свои работи на млади колеги, за да представят за скулптори

–  Димо Лучианов владеещ формата, състоянието и приликата е „помагал” при  завършването на много бюстове и паметници на свои колеги.

– Това „донорство” е било толкова често, че се е приело за нещо нормално. След смъртта на Димо Лучиянов ателието му е разграбено а идеите за много паметници буквално откраднати или изкопирани.

Ето какво разказва един възрастен и известен скулптор чието име няма да спомена поради причини изложени в началото.

Чешмата с мечката и пингвините в Борисовата градина, която по документи е дело на скулптера Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

Чешмата с мечката и пингвините в Борисовата градина, която по документи е дело на скулптера Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

Козлето в Борисовата градина, която по документи може би е дело на скулптора Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

Козлето в Борисовата градина, която по документи може би е дело на скулптора Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

22. 02. 2013 г.

„…Димо Лучанов правеше много хубави портрети, много добър портретист, по добър от Марко Марков?

Много тих и скромен, много благ човек

Бил е асистент на Иван Лазаров (работеше в последното скулптурно ателие в дясно)

Димо Лучанов е работил в общината като скулптор повече от година. През това време както и преди това е правил всичките работи на Васил Зидаров, който е бил главен скулптор в общината , „Еленче”, мечката в Борисовата градина и др…”

.

  Друг известен български художник .чието име няма да спомена поради причини изложени в началото разказа  през 2012 г.

 Паметник на Съветската армия в Плевен Плевен „Площад на свободата” Паметника е построен през 1955 г. Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски

Паметник на Съветската армия в Плевен 1955 г. Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски

„Димо Лучанов има много хубаво, много пластично телце на момче. Беше при  Иван Радев и му казах да го даде в СГХГ. / да едно със счупени крака / Не, не беше със счупени крака, здраво беше, те са го счупили.

Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов  за Плевен“.

.

На снимката ляво „Творческа  професионална дейност” написана собственоръчно от Димо Лучянов  през 1952 г. и дясно паметника като се посочва , че е автор само Иван Лазаров

На снимката ляво „Творческа професионална дейност” написана собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. и дясно паметника като се посочва , че е автор само Иван Лазаров

В„Творческа  професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов  през 1952 г.  са изброени повече от 16 произведения. Под № 14. Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора – колектив.

20 години по- късно Венета Иванова включвайки този паметник в своя труд “Съвременна българска скулптура”, София, 1971 г. пише: 119 Лазаров Иван. Паметник на  Съветската армия. 1949 г.

Вероятно вие ще кажете , че това не е съществено и аз бих се съгласил с вас ако това „изключение” не беше практика която продължава и днес. Практика която е ощетила Димо Лучианов в най- голяма степен.

На снимката  ляво „Момче” Димо Лучиянав / фотоархив Стоян Сертев. Дясно „Момче”Димитър Даскалов / “Съвременна българска скулптура”, Венета Иванова

На снимката ляво „Момче” Димо Лучиянав / фотоархив Стоян Сертев. Дясно „Момче”Димитър Даскалов / “Съвременна българска скулптура”, Венета Иванова

Във фото архива на Стоян Сертев между многото снимки правени в ателието на Димо Лучианов има и една фотография на скулптура на „Момче”. Същата скулптура на „Момче” е включена в същата“Съвременна българска скулптура” 60. Даскалов Димитър „Момче” 1964 г.

Вероятно и това според вас е не съществено . Ако е така моля за извинение

Очаквайте продължение…

ДИМО ЛУЧИЯНОВ в енциклопедията

енциклопедия-текст

Българска енциклопедия. Кратък, лаконичен текст като за енциклопедия.

В други трудове и публикации за българската скулптура информацията за Димо Лучиянов е дори по- кратка.

Макар и кратък текста в енциклопедията съдържа  цялата известна информация за Димо Лучиянов…

Но Времето този безмилостен съдник реши да оспори статуквото и да извади факти и събития  които да променят представата ни както за Димо Лучиянов така и за времето в което той живя и твори.

Последните 20 години показаха, че за да научим истината не може да разчитаме на институции или на специалисти. Те сякаш робуват на статуквото, на добре платеното статукво.

Димо Лучанов-паметник на капитан-дядо-Никола

Димо Лучанов-паметник на капитан-дядо-Николав съавторство с Борис Кадийски

ДИМО ЛУЧАНОВ в архива на СБХ

arhiv

Димо Лучанов е българският скулптор с най – много имена и рождени дати

Димо Лучанов 60-те години на XXвек фото архив-СБХ

Димо Лучанов 60-те години на XXвек фото архив-СБХ

В архива на СБХ скулптора Димо Георгиев фигурира с две фамилии и две рождени дати:

Димо Георгиев Лучянов – роден на 30 VIII 1910г. (в документи от 1952 г. попълнени вероятно лично от скулптора)
Димо Георгиев Лучианов – роден на 30 VIII 1908г. (в кратка творческа биография от 1946 г.)
В други документи и публикации ще срещнете нови варианти на фамилията на скулптора, както и различна рождена дата.
В  “Енциклопедия на изобразителните изкуства в България” –  Димо Георгиев Лучиянав- роден 1912 г.
В каталог на НХГ “Българската скулптура” от 1974 г. Димо Георгиев Лучанов.
След като изброих 4-те  фамилии на скулптура и 3-те рождени дати се надявам да не настъпи объркване и без да сме стегнали до съгласие как точно се е казвал скулптура нека продължим.
Документите  по -долу :
1.”Служебен личен формуляр” от 4 страници
2. „Творческа  професионална дейност”
3. “Сведение за Димо Георгиев Лучианов”
съдържат на пръв поглед малко информация за Димо Лучянов, но тъй като почти не разполагаме с друга да се опитаме да “разчетем” няколкото реда  и да разберем какво  ни казват. Да “разчетем” това което критици и изкуствоведи не са прочели или не са счели за важно и съществено и не е намерило място в книгите за българската скулптура до сега.
 
служебен-личен-формуляр1стрслужебен-личен-формуляр2стрслужебен-личен-формуляр3стрслужебен-личен-формуляр4стр Служебен личен формуляр попълнен вероятна лично от самият скулптор е написано Димо Георгиев Лучянов, роден на 30 VIII 1910 г. в гр. Казанлък .

Д.Лучанов-архив-СБХ-справкаВ този докуминт (кратка творческа биография)  фамилията на скулптора е Лучианов а годината на раждане е 1908 г.

творческа-професионална дейностВ  „Творческа  професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов  през 1952 г.  са изброени повече от 16 произведения. Издирени са само 6 работи.

1. Релеф – бронз на хаджи Йон. Тилев, народен будител – ПазарджикПаметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев / детайл

2. Глава – бронз на Параскев Стоянов – І-ва хирургия – София, Алекс. болница (не е издирена)
3. Доктор Гочо Москов – Александр. болница (не е издирена)
4. Доктор Иван Кесяков – националната галерия – София, бронзглава-на-Ив.-Кесяков

5. Доктор Георги Минчев – бронз (не е издирена)
6. Теракота – глава Янко Сакъзов – националната галерияЯнко-Сакъзов в НХГ се съхранява глава на ЯнкоСъкъзов он гипс, а  СГХГ притежават две глави на Янко Съкъзов от теракота.
7. Глава на тракийка – теракотаглава-на-тракийка ( не е издирена)
8. Глава на баща ми – теракота  намирасе в СГХГД.Лучиянов-портрет-на-баща-
9. Глава на Кристоба. Хуан – бронз – Мадрид Кристоба( не е издирена)
10 Глава на Спеланца Хуан – бронз …… ( не е издирена)
11. Глава ва работник – червен пясъчник ( не е издирена)
12. Релеф – паметник на загиналите войници от 1913-18 год. паметника-в-Самораново камък, село Самораново, Дупнишко
13.Релеф – бронз – поп Харитон, с. Засменово ( не е издирена)
14. Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора – колектив Stara-Zagora

15. Паметник на загиналите партизани от Севлиевския отряд севлиево  бронз – колектив
16.Глава на сестра ми – пясъчник творческа-дейност2 ( не е издирена)
и други …

 

ДИМО ЛУЧЯНАВ в Софийска община

архитектурна-дирекция Потвърдената информация е, че Димо Лучанов е работил като скулптор в Архитектурна дирекция София за периода от 25 XII 1946 г. до 30 VIII 1947 г.

 

(не потвърдена информация от face book приятел от 22 септември г. 13:11)

„По едно време е бил Художник на Градския съвет на София – не зная дали главен, не зная дали Преди или След 9ти. Тогава са му поръчали много паметници и дори Саркофага за паметника/погребението на Цар Борис“

Очаквайте продължение…