другите за ДИМО ЛУЧАНОВ

Димо Лучанов за себе си

снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

Глава размери глава: 38 х 35 х 31 см. размери постамент: 18 х 23 х 23 постъпила: 06/1977 материал глава: бял мрамор материал постамент: розов гранит

Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

–––––––––––––––––––––––––––––––

Неизвестен скулптор за Димо Лучанов

Портрет на Димо Лучианов / автор неизвестен/ година на създаване неизвестна / теракота /частно притежание

Портрет на Димо Лучианов / автор неизвестен/ година на създаване неизвестна / теракота / частно притежание

Портрети на Димо Лучианов / автор неизвестен/ година на създаване неизвестна / теракота /частно притежание

Портрет на Димо Лучианов ( като възрастен ) / автор неизвестен/ година на създаване неизвестна / теракота /частно притежание

–––––––––––––––––––––––––––––

Проф.Чавдар Попов за Димо Лучиянав

2012 г.в залите на СГХГ бе показана внушителната експозиция  наречена „Възможната история” Българското изкуство през колекцията на Софийската художествена галерия.

Внушителен и амбициозен проект осъществен от:

Автори на проекта:Аделина Филева, Мария Василева

Куратори: Ирина Генова, Татяна Димитрова, Чавдар Попов, Борис Данаилов, Диана Попова, Мария Василева

Асистент куратори: Станислава Николова, Пламен Петров, Даниела Радева

На изложбата бе показана гипсовата глава от НХГ изработена не по- късно от 1941 г.. Тониран гипс, 46/30 /35 см. участвала на XV обща художествена изложба в София през 1941 г.  Но както се вижда, „някой” решава да представи този шедьовър  на българското изкуство от преди 9.IX. 1944г.като постижение соц. изкуството от периода 1945-1959 г.

На изложбата бе показана гипсовата глава от НХГ изработена не по- късно от 1941 г. Тониран гипс, 46/30 /35 см. участвала на XV обща художествена изложба в София през 1941 г.
Но както се вижда, „някой” решава да представи този шедьовър на българското изкуство от преди 9.IX. 1944г. като постижение на соц. изкуството от периода 1945-1959 г.

Цялото кралско войнство, тежката артилерия на българската художествена критика.

Трябва вероятно да сме благодарни че в експозицията е включен и скулптора Димо Лучанов. И специално на проф. Чавдар Попов

В периода 1945-1959 г. и по специално раздел „Новият човек” проф. Чавдар Попов показва едно произведение от Димо Лучанов „Глава на Янко Сакъзов  1945 г” / гипс /

И не случайно, защото този портрет на Янко Сакъзов   е един от най- добрите портрети в историята на българската скулптура.

Дотук добре, НО има едно малко несъответствие

Показания портрет „Глава на Янко Сакъзов  1945 г” / гипс / не е от 1945г а от 1941г. и е взет от НХГ където фигурира  под Инв. № 74 и е от XV обща художествена изложба в София 1941 г.

Оказва се че, показаната „Глава на Янко Сакъзов  1945 г” не е от 1945 г. а от 1941 г. следователно не е от периода 1945-1959 родно соц. изкуство  и не би е могло да бъде по различни причини. Това е най-мракобесническия период не само в изкуството. И само споменаване името на Янко Съкъзов  (лидер на БРСДП об., партията на т. нар. широки социалисти) би причинило безброй проблеми.

Показаната на снимката „Глава на Янко Сакъзов  1945 г” е от теракота и е откупена през 1983 г.  Посочената  година 1945 вероятно не отговаря на истината. Поколения български критици и изкуствоведи  волно или неволно участват в този безкраен проект да се представя соц. изкуството като част от българската култура. Понякога успешно, понякога не

Показаната на снимката „Глава на Янко Сакъзов 1945 г” е от теракота и е откупена през 1983 г.
Посочената година 1945 вероятно не отговаря на истината.
Поколения български критици и изкуствоведи волно или неволно участват в този безкраен проект да се представя соц. изкуството като част от българската култура.
Понякога успешно, понякога не

Как и защо организаторите на изложбата и специално проф. Чавдар Попов правят тази „грешка” аз не знам.

За мен тава не е грешка, това е Манипулация  целяща да представи периода  1945-1959 г. в по- благоприятна светлина.

Тази „грешка” е фалшификация на историята, оневиняване на престъпленията от периода 1945-1959 г.

Тази „Грешка” е реабилитация на соц. изкуството.

Както се вижда, „някой” решава да представи този шедьовър на българското изкуство от преди 9.IX. 1944г. като постижение соц. изкуството от периода 1945-1959 г.

Съдейки от гореизложеното мога да предположа, че и цялата изложба „Възможната история” е  поредния опит за реабилитация на социалистическото изкуство.

Какво работи Димо Лучанов в тези години,  може да прочетете в глава Димо Лучанов след 9. IX.1944 г.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Венета Иванова за Димо Лучианов

В книгата „Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми“ от 1978 г. Венета Иванова е написала за Димо Лучианов:

ЛУЧИАНОВ ДИМО

„Роден през 1908 година в град Казанлък. Завършел скулптура в Художествената академия в София през 1932 година при проф. Иван Лазаров. Работил в областта на кавалетната скулптура. От 1945 година. редовно участвал в ОХИ  За релефа „1876 година” е удостоен с награда на СБХ за 1966 година. От 1948 до 1952 година е асистент в Художествената академия – София. Негови творби се намират в НХГ. Починал през 1967 година.“

„1976 година” този релеф не бих окачествил като кавалента скулптура. Това, че скулптурата е показана на изложба не я определя като кавалетна. Монументалното внушение зависи единствено от таланта на скулптора

„1976 година” този релеф не бих окачествил като кавалента скулптура. Това, че скулптурата е показана на изложба не я определя като кавалетна. Монументалното внушение зависи единствено от таланта на скулптора

Скулптурата „Майка” също не бих окачествил като кавалетна. Това, че скулптурата е показана на изложба не я определя като кавалетна. Монументалното внушение зависи единствено от таланта на скулптора

Скулптурата „Майка” също не бих окачествил като кавалетна. Това, че скулптурата е показана на изложба не я определя като кавалетна. Монументалното внушение зависи единствено от таланта на скулптора

Този кратък текст е показателен за отношението на художествената критика към творчеството на Димо Лучианов тогава през 1978 година , но и днес 42 години по- късно. Това говори за „промените” които са настъпили. Бих казал, че художествения живот и критика са можеби най – закостенялине свери на живота. Е, не колкото църквата.

Този кратък текст е най- малкото несправедлив спрямо творчеството на Димо Лучианов.

Не мога да се съглася с твърдението на Венета Иванова, че Димо Лучианов е работил в областта на кавалетната скулптура. Ако е така защо е включен в албум за „Българска монументална скулптура” ?!

Кавалетна скулптура е обратното на монументалната и явно В. Иванова съзнателно пропуска десетките паметници които Димо Лучианов е направил не само преди 9. IX., но и след това.  Справка ДИМО ЛУЧАВОВ паментици

Двете скулптори с които е представен в албума „1976 година” и „Майка” също не бих окачествил като кавалетни.

Но й благодаря за информацията, че  „ За релефа „1876 година” е удостоен с награда на СБХ за 1966 година”

През 1966 година, няколко месеца преди да умре Димо Лучианов получава (може би) първата си и последна национална награда. Напълно заслужена награда, но за съжаление много, много  закъсняла…

На снимката ляво „Творческа  професионална дейност” написана собственоръчно от Димо Лучянов  през 1952 г. и дясно паметника като се посочва , че е автор само Иван Лазаров

На снимката ляво „Творческа професионална дейност” написана собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. и дясно паметника като се посочва , че е автор само Иван Лазаров

В книгата „Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми“ от 1978 г има още много „неточности”, поне две от  които „ощетяват” Димо Лучианов.

В  „Творческа  професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов  през 1952 г.  са изброени повече от 16 произведения. Под № 14. Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора – колектив.

20 години по- късно Венета Иванова включвайки този паметник в своя труд “Съвременна българска скулптура”, София, 1971 г. пише: 119 Лазаров Иван. Паметник на  Съветската армия. 1949 г.

На снимката  ляво „Момче” Димо Лучиянав / фотоархив Стоян Сертев. Дясно „Момче”Димитър Даскалов / “Съвременна българска скулптура”, Венета Иванова

На снимката ляво „Момче” Димо Лучиянав / фотоархив Стоян Сертев. Дясно „Момче”Димитър Даскалов / “Съвременна българска скулптура”, Венета Иванова

Вероятно вие ще кажете , че това не е съществено и аз бих се съгласил с вас ако това „изключение” не беше практика която продължава и днес. Практика която е ощетила Димо Лучианов в най- голяма степен

Във фото архива на Стоян Сертев между многото снимки правени в ателието на Димо Лучианов има и една фотография на скулптура на „Момче”. Същата скулптура на „Момче” е включена в същата“Съвременна българска скулптура” 60. Даскалов Димитър „Момче” 1964 г.

Вероятно според вас и това  е не съществено . Ако е така моля за извинение.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Известният  български художник  /////// /////// за Димо Лучанов 2012 г

Тихолов  Паметник на Съветската армия в Плевен Плевен „Площад на свободата” Паметника е построен през 1955 г. Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски

Паметник на Съветската армия в Плевен. Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски


Това е телцето на момче, за което споменава известният български художник ///////////

Това е телцето на момче, за което споменава известният български художник ///////////

„Димо Лучанов има много хубаво, много пластично телце на момче. Беше при  Иван Радев и му казах да го даде в СГХГ. / Едно със счупени крака ? / Не, не беше със счупени крака, здраво беше, те са го счупили.

Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов  за Плевен“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Благой Илиев за Димо Лучанов  Май 2013 г.

„…Димо Лучанов беше готов винаги да ти помогне, да ти покаже всичко… Много отзивчив, да ти помогне , да ти покаже…Много добър като скулптор и като човек… Беше спечелил златен медал в Париж за „Голо тяло”…

фигура-на-момче

Това е единственото запазено „Голо тяло” от Димо Лучиянов. Дали с него е спечелил златния медал от изложбата в Париж?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Васил Радославов за Димо Лучанов   портрет-от-В.Радославов-

Портрет на Димо Лучианов от Васил Радославов в книга за Художествената академия /информацията е  предоставена от Галина Декова- изкуствовед

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър  Поплилов за Димо Лучанов Портрет на Димо Лучановь рисуван от Александър  Поплилов  през  1985 г.

Портрет на Димо Лучановь рисуван от Александър  Поплилов  през  1985 г. /информацията предостави Катя  Христова – уредник  в  Художествена  галерия – Казанлък, 12 юни 2012 г.

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Стефан Митов за Димо Лучанов „Майка”

“Лучияновъ се е заел с задача не по силите му, при това много претенциозна като идея. Неговият релеф „Майка” дразни със съзнателно подчертана уродливост и със смътната си символика.”

Стефан Митов в „Литературен глас” за VIII Обща художествена изложба 1934 г.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Невена Стефанова за Димо Лучианов             

… после и в онези микроскопични тавански ателиета на ул. „Искър“, дето живееха и творяха сладкодумното пловдивско Венче (Балтова), Таня (Терзистоева) и мълчаливецът скулптор Димо Лучианов. Дали Найден ползваше свое артистично „кьоше“, не съм сигурна, но там наистина се чувстваше атмосферата на младата бохема, със свой стил…

Невена Стефанова в книгата  „Личности и съдби“ 2004 г.

Очаквайте продължение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s