ДИМО ЛУЧАНОВ – скулптурният донор

Не знам доколко определението „скулптурен донор” е подходящо и ще е разбираемо за бъдещите читатели, но такава е била съдбата на Димо Лучанов.

Естеството на разглеждания тук въпрос е повече от деликатен.

От една страна няма или почти няма живи свидетели готови да потвърдят публикуваната информация.

От друга много са наследниците на скулпторите които са се възползвали от „донорството” на Димо Лучианов. Наследници които са заинтересовани фактите и събитията около творчеството но Димо Лучанов да потънат в забвение, както досега.

Разбираемо… но е престъпление спрямо истината и изкуството. Две думи които поне тук в България нямат пресечна точка!

Така или иначе но, Димо Лучанов и преди и след 9. IX. 1444 г. е бил използван като „скулптурен донор”.

– Димо Лучанов като майстор на портрета е „преотстъпвал” свои работи на млади колеги, за да представят за скулптори

–  Димо Лучианов владеещ формата, състоянието и приликата е „помагал” при  завършването на много бюстове и паметници на свои колеги.

– Това „донорство” е било толкова често, че се е приело за нещо нормално. След смъртта на Димо Лучиянов ателието му е разграбено а идеите за много паметници буквално откраднати или изкопирани.

Ето какво разказва един възрастен и известен скулптор чието име няма да спомена поради причини изложени в началото.

Чешмата с мечката и пингвините в Борисовата градина, която по документи е дело на скулптера Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

Чешмата с мечката и пингвините в Борисовата градина, която по документи е дело на скулптера Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

Козлето в Борисовата градина, която по документи може би е дело на скулптора Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

Козлето в Борисовата градина, която по документи може би е дело на скулптора Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

22. 02. 2013 г.

„…Димо Лучанов правеше много хубави портрети, много добър портретист, по добър от Марко Марков?

Много тих и скромен, много благ човек

Бил е асистент на Иван Лазаров (работеше в последното скулптурно ателие в дясно)

Димо Лучанов е работил в общината като скулптор повече от година. През това време както и преди това е правил всичките работи на Васил Зидаров, който е бил главен скулптор в общината , „Еленче”, мечката в Борисовата градина и др…”

.

  Друг известен български художник .чието име няма да спомена поради причини изложени в началото разказа  през 2012 г.

 Паметник на Съветската армия в Плевен Плевен „Площад на свободата” Паметника е построен през 1955 г. Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски

Паметник на Съветската армия в Плевен 1955 г. Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски

„Димо Лучанов има много хубаво, много пластично телце на момче. Беше при  Иван Радев и му казах да го даде в СГХГ. / да едно със счупени крака / Не, не беше със счупени крака, здраво беше, те са го счупили.

Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов  за Плевен“.

.

На снимката ляво „Творческа  професионална дейност” написана собственоръчно от Димо Лучянов  през 1952 г. и дясно паметника като се посочва , че е автор само Иван Лазаров

На снимката ляво „Творческа професионална дейност” написана собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. и дясно паметника като се посочва , че е автор само Иван Лазаров

В„Творческа  професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов  през 1952 г.  са изброени повече от 16 произведения. Под № 14. Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора – колектив.

20 години по- късно Венета Иванова включвайки този паметник в своя труд “Съвременна българска скулптура”, София, 1971 г. пише: 119 Лазаров Иван. Паметник на  Съветската армия. 1949 г.

Вероятно вие ще кажете , че това не е съществено и аз бих се съгласил с вас ако това „изключение” не беше практика която продължава и днес. Практика която е ощетила Димо Лучианов в най- голяма степен.

На снимката  ляво „Момче” Димо Лучиянав / фотоархив Стоян Сертев. Дясно „Момче”Димитър Даскалов / “Съвременна българска скулптура”, Венета Иванова

На снимката ляво „Момче” Димо Лучиянав / фотоархив Стоян Сертев. Дясно „Момче”Димитър Даскалов / “Съвременна българска скулптура”, Венета Иванова

Във фото архива на Стоян Сертев между многото снимки правени в ателието на Димо Лучианов има и една фотография на скулптура на „Момче”. Същата скулптура на „Момче” е включена в същата“Съвременна българска скулптура” 60. Даскалов Димитър „Момче” 1964 г.

Вероятно и това според вас е не съществено . Ако е така моля за извинение

Очаквайте продължение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s