ДИМО ЛУЧАНОВ преди 9. IX. 1944 г.

До 1989 г. в публикациите за българското изобразително изкуство е задължително да се прави раздел преди 9. XI. и след 9.XI.

Това се прави с убеждението, че тази дата е повратен момент и след нея настъпва небивал подем и възход в изкуството. Годините след 9. XI. 1944 г. се разглеждат отделно като нова период, представян едва ли не за „Златен век” в българското изкуство.

След 1989г., в годините на демокрация Българската изкуствоведческа мисъл престана да споменава датата 9. XI. 1944 г.

Тази дата вече не се споменава, а изкуството от времето на социализма се представя като естествен период от развитие на българското та дори и световното изкуство.

Наистина ли този период е „естествен” и е част от българската култура?

Това изследване на живота и творчеството на Димо Лучанов като че ли хвърля известна светлина.

Тук ще намерите два отделни раздела представящи творчеството на Димо Лучанов преди и след 9. XI. 1944 г. с много илюстрации и малко съпътстващ текст.

Ако имате желани е и търпението да разгледате ще можете сами да прецените и да намерите отговора.

Но може и да откриете въпроси отбягвани до сега съзнателно или не от изкуствоведи и критици.

Имах желание да започна главата „Димо Лучанов преди 9. IX. 1944 г. с няколко думи за неговото семейство В биографията на всеки художник се разказва и за неговите родители.

На желанието ми да науча за семейството на Димо Лучанов от община Казанлък (родния град на скулптора) получих следния отговор: – „За съжаление, не разполагаме с желаните от Вас подробности свързани с живота на скулптора”

Оставям без коментар този отговор, само искам да отбележа, че се поинтересувах за хора живели в България през XX век за които цялата информация вероятно е унищожена. Сякаш никога не са живели! Вероятно същата участ щеше да сполети и самият Димо Лучанов ако не беше неговото творчество

Изкуството не само ще надживее всички ни, но съдържа повече и по- достоверна информация от чиновническите архиви.

Това което знаем за семейството на Димо Лучанов го знаем благодарение на неговото творчество.

Позволете да Ви предложа своето предположение за „семейна снимка”.Това е скулптурният релеф изработен от скулптора за паметника на загиналите войници от 1912 – 18 год

Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство? / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък / фото архив Сертев / скулптор Димо Лучанов

фото архив Сертев / от двете снимки може да се уверим в сходните портретни черти на портрета „Баща ми” (в ляво, за щастие в профил) и може да го сравним с изображението на войника от паметник на загиналите войници от 1912-18 год. село Самораново

Съпоставяйки тези две изображения може да се уверим в приликата между портрета „Баща ми” в ляво и изображението на войника от паметник на загиналите войници от 1912-18 год. село Самораново. / фото архив Сертев

Впечатляващо е с колко много любов и лична ангажираност и изработен този релеф. Образа на войника не е характерния образ на български войник а по- скоро има индивидуални, портретни черти. Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство?

„Баща ми”/ 1938, бащата на скулптура е изобразен като комита/ собственост на СГХГ инв.№ 344

„Баща ми”/ 1938 г. / бащата на скулптура е изобразен като комита / собственост на СГХГ

В портрета на „БАЩА МИ” , 1938год. собственост на СГХГ бащата на скулптура е изобразен като млад 30-35 годишен комита, четник с шапка характерна за района на Охрид, Ресен и Велес и планинските райони в днешните югозападни български територии.

Вероятно родителите на Димо Лучанов са бежанци и най вероятно баща му е участвал в национално освободителните борби на българите както и в войните 1912-18 г.

Предполагам че е загинал, защото скулптурния портрет „Баща ми” изработен през 1938 г. показва бащата на скулптура като млад мъж, какъвто е запечатан в съзнанието на скулптура.

“Баба ми” /маска/ гипс /30,5/ 19/ 17,5 см./Художествена галерия – Казанлък /. ”Баба ми” е подарена от Димо Лучанов през 1932 г

От друга скулптура “Баба ми” подарена от Димо Лучанов през 1932 на Художествена галерия – Казанлък научаваме как е изглеждала и бабата на Димо Лучанов. (това е най- ранната известна скулптура на Димо Лучанов)

В „Творческа професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. са изброени повече от 16 произведения. Издирени са само 6 работи.

Ако творчеството на Димо Лучанов не беше разграбено след смъртта му щяхме да знаем как е изглеждала и сестра му. В документ „Творческа и професионална дейност” автора е написал: „16.Глава на сестра ми – пясъчник” За съжаление тази скулптура както и много други са „изчезнали”

Един колега ми разказа, че през 60 – години баща му го е водил да видят този портрет в една галерия. Но сега не може да се открие защото: „Батето докато Течи бил директор изнесъл и продал много работи”.

Истина ли е това или лъжа аз не знам, знам само, че сестрата на Димо Лучанов се е казвала Миляна и е работила в НХГ на щанда за книги. А в молбата за постъпване на работа с гордост е написала- „сестра на българския скулптор Димо Лучанов”.

Дори официално да не се е признавало, между колегите се е знаело кой и какъв е Димо Лучанов. Явно тогава е било „обществена тайна”, че е голям майстор и докато той самият е оставен без работа е готов винаги и безкористно да „помага” на колегите. Може би от „благодарност” в последствие работите му една по една изчезват. Сякаш за да се прикрият някакви следи, да се успокои нечия гузна съвест, да се прикрие едно престъпление. И само едно ли…

Сега да се върнем на творчеството на Димо Лучианов. Както казах в началото в тази глава ще публикувам снимки на негови работи правени преди 9. IX. 1944 г. Това са портрети, фигурални композиции с които е участвал в изложби и някои понастоящем са собственост на различни галерии и паметници.

“МАЙКА / релеф ”VIII художествена изложба 1936 г. Неизвестен собственик