Датата 9. IX. 1944 г.е съдбовна за много хора. Това е преломна година е за живота и творчеството на Димо Лучанов.
Ако знаехме точно годината но раждане на Димо Лучанов щяхме за знаем и на колко точно години е бил на 9. IX. 1944 г.
В различните източници за рождена дата са посочени годините 1908, 1910 и 1912 г. Следователно на 9. IX. 1944 г. Димо Лучанов е бил на 36, 34 или на 32 години.
Прието е тази възраст да се нарича „Христова”. Възраст в която живота ни подлага на изпитание.
Случайно или не на 9. IX. 1944 г. Димо Лучанов е бил в „Христовата” възраст.
Съзнавайки или не на 9. IX. 1944 г. Димо Лучанов тръгва по пътя на своята Голгота. Път който продължава 23 години.
Когато четем писаното за Димо Лучанов в Енциклопедията и други издания няма да открием трагичните факти „интерниран”, „затворен” …съдба която е сполетяла други негови колеги.
„Голготата” на Димо Лучанов настъпва постепенно и неусетно. Тя е тиха.. Вероятно за това Невена Стефанова в книгата „Личности и съдби“ 2004 г. го нарича „мълчаливецът скулптор Димо Лучианов”.
Сякаш никой не е съзнавал.Вероятно и той не е съзнавал.
На 9. IX. 1944 година Димо Лучанов дари и млад е утвърден скулптор. Повече от 10 години присъства в художествения живот на царство България. Участвал е в редица ОХИ. Автор е на няколко паметника..
Но какво се случва след тази дата? Какво е творил?
В интернет има текстова информация (без фотография) за скулптурна композиция „Свобода за всички хора” от септември 1944 г. от гипс, не е запазена.
Nikolai Shmirgela, Ivan Funev, Dimo Luchanov and Liuben Dimitrov. Freedom for All Peoples, September 1944. Plaster. Sofia. (Destroyed.)
Като автори са посочени освен Димо Лучанов още Николай Шмиргела, Иван Фунев и Любен Димитров.
Нямаме други сведения за тази творба. Какво е представлявала можем само да гадаем.
Фотоархива на Стоян Сертев притежава множество фотографии на скулптури снети в ателието на Димо Лучанов през периода 40-60 години на миналия век.
Една от тези фотографии привлече вниманието ми и аз я публикувам. Дали това не е цитираната по-горе скулптурна композиция „Свобода за всички хора” ?
Дали това не е първата след 9-то септемврийска скулптура на Димо Лучанов?
Фотоархива на Стоян Сертев притежава множество фотографии на скулптури снети в ателието на Димо Лучанов през периода 40-60 години на миналия век.
Една от тези фотографии привлече вниманието ми и аз я публикувам. Дали това не е цитираната по-горе скулптурна композиция „Свобода за всички хора” ?
Дали това не е първата след 9-то септемврийска скулптура на Димо Лучанов?
Бих казал, че стилът на работа е характерен за Иван Фунев, но не и за Димо Лучанов.
Но определено смятам, че този стил е характерен за времето.
Самодеен, наивен, примитивен! Сякаш художника се срамува от това че може, от това че има талант, от това че е различен и повече от другите. Художника слиза на нивото на не можещите.
С този стил на работа художника сякаш казва на зрителя и на „колегите си”– Аз съм като всички нас. Този стил е един поклон и „реверанс” към тълпата. Или поне така се е смятало.
От дистанцията на времето бих казал, че този стил по- скоро е поклон и реверанс съм новодошлите на власт. Те са имали комплекса, че не разбират изкуството и художника е трябвало да слезе на тяхното ниво.
Дали Шмиргела, Фунев, Любен Димитров и Димо Лучанов са били принудени или доброволно са слезли на нивото на тълпата не знаем.
Но определено първите трима са имали по-щастлива съдба от Димо Лучанов.
„Свобода за всички народи” – ноември 1944 г.Иван Фунев, Николай Шмиргела, Димо Лучианов, Любен Димитров
„Свобода за всички народи” – ноември 1944 г.Иван Фунев, Николай Шмиргела, Димо Лучианов, Любен Димитров
Наскоро изкуствовед Галина Декова бе така любезна да ми предостави информация по темата от списание „Изкуство” за което й благодаря най- сърдечно.
През 1984 г. в списание „Изкуство” по повод честванията на 40- годишнината от социалистическата революция у нас е отпечатана статията на Георги Царев „Нагледната агитация и монументалната пропаганда в София през първите години след 9. IX. 1944 г.” където четем следното:
„Ковач” – май 1945 г. Иван Лазаров, Димо Лучианов, К.Диков
списание „Изкуство” 1984 г.
„Още през септември 1944 г., във връзка с посещението на Съветската армия, на стълбите на Народното събрание, под портрета на маршал Толбухин е поставена гипсовата скулптурна композиция „Свобода за всички народи”….и. .. през март 1945 г. във връзка с Първият конгрес на Отечествения фронт състоял се в залата на Народния театър, отново се поставят статуи от гипс…
Разделянето на творчеството на Димо Лучанов на периоди преди и след 9. IX. 1944 г. и съпоставянето им ни дава възможност да преценим кой от тези два периода е бил по- плодотворен за Димо Лучанов а и за изкуството.
Годините 1944-67 ( когато Димо Лучанов умира) са наситени с различни исторически събития.
Проследявайки творчеството на Димо Лучанов през този период бих казал, че най – трудни са годините 1947-57 . Годините на господство на „култовците” и „култовското изкуство”:
– 1948 г. напуска работа като скулптор в Софийска община
– 1952 г. напуска работа като асистент в Художествената академия
– 1952 г. умира Иван Лазаров неговият професор, приятел и един от малкото скулптори които се противопоставят на „ фунизма и догматизма” на култовското изкуство.(заради което Иван Лазаров е бил неоснователно преследван)
Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора 1949г в съавторство с Иван Лазаров.
Трагични години за българските творци, някои от които с леви убеждения.
Прекъсване на традицията и връзката между поколенията.
Изгубени години за българската култура.
Рана която още не може да зарасне.
Участието на Димо Лучанов в „художествения живот” през тези години е изработване на паметници на Съветската армия и на партизани и задължително в колектив или просто го привикват да „помага” и Димо Лучанов е „помагал”. Дали това е била задължителната индулгенция която талантливите творци е трябвало да платят? Дали е можело да откаже? Не знам.
От тези години са паметниците:
1949 г Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора в съавторство с Иван Лазаров (по- късно в книгата “Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми” от 1978 г. Венета Иванова ще пропусне да го „включи в колектива” )
Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево
1948 -1956 г г. Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево. Архитект на паметника е Карл Кандулков, а скулптури са Борис Кадийски, Димо Лучиянов и Григор Михов.
–––––––––––––––––––––––
„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г. автори Димо Лучанов и Велислав Възелов
.
1955 г. „Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево, автори Димо Лучанов и Велислав Възелов.
––––––––––––––––––––––––
1955 г.Паметник на Съветската армия в Плевен, Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски ( ето какво разказва един художник – „Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов за Плевен”)
.
1955 г.Паметник на Съветската армия в Плевен,Плевен „Площад на свободата”
Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски
(ето какво разказва един художник – „Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов за Плевен”)
–––––––––––––––––––––––
За участия в изложби, ОХИ на СБХ, знам само едно:
– XX Обща художествена изложба 1947 г. Глава на Д-р Г. – гипс, Глава на тракийка – гипс (нямам фотографии)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Димо Лучианов в галерията в Стражица. Оцеляла е една от две негови скулптури / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев
Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев
1. Глава
размери глава: 38 х 35 х 31 см.
размери постамент: 18 х 23 х 23
постъпила: 06/1977
материал глава: бял мрамор
материал постамент: розов гранит
собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев
постамента си е оригинално с главата. Според мен тази глава много прилича на автопортрет.
размер: 194/60 см постъпила: 1977 г. материал: гипс „Тракийка“ / Бракувана след 1986 г. разрушена след многобройните премествания на фонда на галерията по това време.
2. Тракийка (тази скулптура е унищожена по време на евакуацията на галерията след земетресението през 1986 тъй като е била гипсова. Изпращам ви архивна снимка от досието на скулптурата, за жалост отдавна се е разрушила)
размер: 194/60 см
постъпила: 1977 г.
материал: гипс
Бракувана след 1986 г. разрушена след многобройните премествания на фонда на галерията по това време.
Очаквайте продължение
ДИМО ЛУЧАНОВ необходимата жертва 