ДИМО ЛУЧАНОВ необходимата жертва

Димо Лучанов / фотоархив Стоян Сертев / 40-те години на XX век.

Димо Лучанов / фотоархив Стоян Сертев / 40-те години на XX век.

Как и защо обществото избира своите жертви? Как изтегляме „горчивия” жребий?

Не се наемам а отговоря на този въпрос, но откакто свят светува съществува и „жертвоприношението”.

Принасяме в жертва скъпи предмети, животни дори и хора. Принасяме в жертва за да благодарим на съдбата, за да омилостивим боговете, за да успокоим гузната си съвест.

Може би най -известната Жертва принесена от хората в името  на тяхното добруване е Христос – умрял на Кръста за да се опростят греховете ни. Или поне така ни се иска да вярваме.

Като че ли всяко общество и древно и съвременно се нуждае от своите жертви.

Жертви необходими за да оправдаем собствените си недостатъци или недостатъците на обществото. И винаги вярваме , че греховете ни ще бъдат опростени.

Как ги избираме? как изтегляме „горчивият” жребий?

Как решаваме кои да „боготворим”, кои да тачим и кои съзнателно да заличим от историята сякаш никога не са съществували.

В този мой скромен труд ще се опитам да извадя от историята една от жертвите на българското изкуство от близкото минало. Един човек „принесен в жертва” и обречен на забрава.

Кому е била нужна тази жертва?

Надявам се разкривайки миналото да разбера и това.

През  30-те,40-те и 50-те години на миналия век Димо Лучановъ ( както той се подписва) е водеща фигура в българската скулптура и създава портрети, фигурални композиции и паметници които оказват влияние и бележат развитието на българската скулптура далеч след посочения период.
Много от тези работи са унищожени или присвоени от негови колеги (нещо характерно както за времето така и за „морала” на новите леви художници)
Оклеветен, изнудван и шантажиран през 1952 г.Димо Лучановъ напуска Съюз на художниците където членува от 1939г. както и работата като асистент в художествената академия 1948 – 1952 г.
Без работа до 1967г.(когато се самоубива) Димо Лучановъ е принуден да работи в „колектив” – характерно за времето, така способните се обезличават за сметка на посредствените.
През тези години Димо Лучановъ е създал редица проекти „реализирани” по точно изкопирани след неговата смърт .

Името на Димо Лучановъ се премълчава или се споменава редом с посредствени „култовски” скулптори от този период.
Вероятно затова гузната обществена съвест пропусна да отбележи неговия 100 годишен юбилей

ДИМО ЛУЧАНОВ преди 9. IX. 1944 г.

Димо Лучанов преди 9.  IX. 1944 г.До 1989 г. в публикациите за българското изобразително изкуство е задължително да се прави раздел преди 9. XI. и след 9.XI.

Това се прави с убеждението, че тази дата е повратен момент и след нея настъпва небивал подем и възход в изкуството. Годините след 9. XI. 1944 г. се разглеждат отделно като нова период, представян едва ли не за „Златен век” в българското изкуство.

След 1989г., в годините на демокрация  Българската изкуствоведческа мисъл престана да споменава датата 9. XI. 1944 г.

Тази дата вече не се споменава, а изкуството от времето на социализма се представя като естествен период от развитие на българското та дори и световното изкуство.

Наистина ли  този период е „естествен” и е част от българската култура?

Това изследване на живота и творчеството на Димо Лучанов като че ли хвърля известна светлина.

Тук  ще намерите два отделни раздела представящи творчеството на Димо Лучанов преди и след 9. XI. 1944 г. с много илюстрации и малко съпътстващ текст.

Ако имате желани е и търпението да разгледате ще можете сами да прецените и да намерите отговора.

Но може  и да откриете  въпроси отбягвани до сега съзнателно или не от изкуствоведи и критици.

Имах желание да започна главата „Димо Лучанов преди 9. IX. 1944 г. с няколко думи за неговото семейство В биографията на всеки художник се разказва и за неговите родители.

На желанието ми да науча за семейството на Димо Лучанов от община Казанлък (родния град на скулптора) получих следния отговор: – „За съжаление, не разполагаме с желаните от Вас подробности свързани с живота на скулптора”

Оставям без коментар този отговор, само искам да отбележа, че се поинтересувах за хора живели в България през XX век за които цялата информация вероятно е унищожена. Сякаш никога не са живели! Вероятно същата участ щеше да сполети и самият Димо Лучанов ако не беше неговото творчество

Изкуството не само ще надживее всички ни, но съдържа повече и по- достоверна информация от чиновническите архиви.

Това което знаем  за семейството на Димо Лучанов го знаем благодарение на неговото творчество.

Позволете да Ви предложа своето предположение за „семейна снимка”.Това е скулптурният релеф изработен от скулптора за паметника на загиналите войници от 1912 – 18 год

Самораново-детайл

Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство? / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък / фото архив Сертев / скулптор Димо Лучанов

фото архив Сертев / от двете снимки може да се уверим в сходните портретни черти на  портрета „Баща ми” (в ляво, за щастие в профил) и може да го сравним с изображението на войника от  паметник на загиналите войници от 1912-18 год. село Самораново

Съпоставяйки тези две изображения може да се уверим в приликата между портрета „Баща ми” в ляво и изображението на войника от паметник на загиналите войници от 1912-18 год. село Самораново. / фото архив Сертев

.

Впечатляващо е с колко много любов и лична ангажираност и изработен този релеф. Образа на войника не е характерния образ на български войник а по- скоро има индивидуални, портретни черти.  Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство?

„Баща ми”/ 1938,   бащата на скулптура е изобразен като  комита/ собственост на СГХГ  инв.№ 344

„Баща ми”/ 1938 г. / бащата на скулптура е изобразен като комита / собственост на СГХГ

В портрета на „БАЩА МИ” , 1938год.   собственост на СГХГ бащата на скулптура е изобразен като млад 30-35 годишен комита, четник с шапка  характерна за района на Охрид, Ресен и Велес и  планинските райони в днешните югозападни български територии.

Вероятно родителите на Димо Лучанов са бежанци и най вероятно баща му е участвал в национално освободителните борби на българите както и в войните 1912-18 г.

Предполагам че е загинал, защото скулптурния портрет „Баща ми” изработен през 1938 г.  показва бащата на скулптура като млад мъж, какъвто е запечатан в съзнанието на  скулптура.

“Баба ми” /маска/ гипс /30,5/ 19/ 17,5 см./Художествена  галерия – Казанлък /.  ”Баба  ми”  е  подарена  от  Димо Лучанов през 1932  г

“Баба ми” /маска/ гипс /30,5/ 19/ 17,5 см./Художествена галерия – Казанлък /. ”Баба ми” е подарена от Димо Лучанов през 1932 г

От друга скулптура “Баба ми”  подарена  от  Димо Лучанов през 1932 на Художествена  галерия – Казанлък научаваме  как е изглеждала и бабата на Димо Лучанов. (това е най- ранната известна скулптура на Димо Лучанов)

В „Творческа професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. са изброени повече от 16 произведения. Издирени са само 6 работи.

В „Творческа професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. са изброени повече от 16 произведения. Издирени са само 6 работи.

Ако творчеството на Димо Лучанов не беше разграбено след смъртта му щяхме да знаем как е изглеждала и сестра му. В документ  „Творческа и професионална дейност” автора е написал: „16.Глава на сестра ми – пясъчник”  За съжаление тази скулптура както и много други са „изчезнали”

Един колега ми разказа, че през 60 – години баща му го е водил да видят този портрет в една галерия. Но сега не може да се открие защото:  „Батето докато Течи бил директор изнесъл и продал много работи”.

Истина ли е това или лъжа аз не знам, знам само, че сестрата на Димо Лучанов  се е казвала Миляна  и е работила в НХГ на щанда за книги. А в молбата за постъпване на работа с гордост е написала- „сестра на българския скулптор Димо Лучанов”.

Дори официално да не се е признавало, между колегите се е знаело кой и какъв е Димо Лучанов. Явно тогава е било „обществена тайна”, че е голям майстор и докато той самият е оставен без работа е готов винаги и безкористно да „помага” на колегите. Може би от „благодарност” в последствие работите му една по една изчезват. Сякаш за да се прикрият някакви следи, да се успокои нечия гузна съвест, да се прикрие едно престъпление. И само едно ли…

Сега да се върнем на творчеството на Димо Лучианов. Както казах в началото в тази глава ще публикувам снимки на негови работи правени преди 9. IX. 1944 г. Това са портрети, фигурални композиции с които е участвал в изложби и някои понастоящем са собственост на  различни галерии и  паметници.

“МАЙКА / релеф „Майка” ”VIII художествена изложба 1936 г. Неизвестен собственик

„БАЩА МИ” „БАЩА МИ” / 1938г. / теракота / 45x22x24см. / Собственост на СГХГ 1938г. / теракота / 45x22x24см. / Собственост на СГХГ

ГОЛО МЪЖКО ТЯЛО (ФИГУРА НА МОМЧЕ) фигура-на-момче гипс / 82x33x33 см./ година на създаване неизвестна / Собственост на СГХГ

ГЛАВА НА Д-Р ГЕОРТИ МОСКОВ д-р-Георги-Москов--1940 г. / Теракота /43x27x32 см. / XIV Обща художествена изложба в София 1940 г./ Собственост на НХГ

ГЛАВА НА ЯНКО СЪКЪЗОВ Янко-Сакъзов Тониран гипс / 46/30 35 см / XV обща художествена изложба в София 1941 г. / Собственост на НХГ

ГЛАВА НА Д-Р ИВАН  КИСЯКОВ / 1942 г.глава-на-Ив.-Кесяков /Бронз / 41x25x32 см. / XVI Обща художествена изложба в София 1942 г. / Собственост на НХГ

ПАМЕНТИЦИ

Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год.samoranovo/ камък/ село Самораново, Дупнишко

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев / детайл   Пазарджик,  1938 г.

Паметник на маестро Георги Атанасов паментик-на-маестрото-  Пазарджик, 1938-43 г.

Саркофаг паметник за погребението на Цар Борис III саркофаг2 1943 г. / не е запазен / фото архив Сертев

 

Следва продължение…

ДИМО ЛУЧИЯНОВ в енциклопедията

енциклопедия-текст

Българска енциклопедия. Кратък, лаконичен текст като за енциклопедия.

В други трудове и публикации за българската скулптура информацията за Димо Лучиянов е дори по- кратка.

Макар и кратък текста в енциклопедията съдържа  цялата известна информация за Димо Лучиянов…

Но Времето този безмилостен съдник реши да оспори статуквото и да извади факти и събития  които да променят представата ни както за Димо Лучиянов така и за времето в което той живя и твори.

Последните 20 години показаха, че за да научим истината не може да разчитаме на институции или на специалисти. Те сякаш робуват на статуквото, на добре платеното статукво.

Димо Лучанов-паметник на капитан-дядо-Никола

Димо Лучанов-паметник на капитан-дядо-Николав съавторство с Борис Кадийски

ДИМО ЛУЧАНОВЪ – паметници

Паметник на загиналите войници от 1912-18 год. с. Самораново,  1940 г.

samoranovo

Димо Лучанов / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък/ село Самораново, Дупнишко / фотография Мария Кьосева / народно читалище „Пробуда 1927“ с. Самораново общ. Дупница

повече за паметника в с. Самораново прочети тук

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев, Пазарджик,  1938 г.

фотография 2012 г.

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев / фотография 2012 г.

повече за паметника на хаджи Тилев прочети тук

 Паметник на маестро Георги Атанасов,  Пазарджик, 1938-43 г.

паментик-на-маестрото-

Паметник на маестро Георги Атанасов / арх. Генко Петров – автор на архитектурната част, и Димо Лучанов – скулптор

повече за паметника на маестро Георги Атанасов  прочети тук

  Саркофаг паметник за погребението на Цар Борис

(не потвърдена информация от face book приятел от 22 септември г. 13:11)

Малина ( жената на Ал. Поплилов) си го спомня, мисли, че у тях положително има снимки от онова време,
но не може да се рови в тях – възрастна жена.

саркофаг2

1943 година./ Гипсов модел в естествена големина на саркофага, в който ще бъде положено тялото на чар БорисIII в Рилския манастир / фото архив Сертев

По едно време Димо Лучианов е бил Художник на Градския съвет на София – не зная дали главен, не зная дали Преди или След 9ти. Тогава са му поръчали много паметници и дори Саркофага за паметника/погребението на Цар Борис.

 повече за саркофага на Цар Борис прочети тук

Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора 1949г

Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора 1949г в съавторство с

Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора 1949г в съавторство с Иван Лазаров

Паметникът на Съветската  армия в Стара Загора е дело на Иван Лазаров, а Димо Лучианов е включен в колектива по реализирането. Създаден е през 1949г. Съхранен е в оригиналния си вид. Така изглежда въпросният паметник сега. Остава уговорката за авторството. Виж „Съвременна българска скулптура“, София, 1971, 119

Марин Добрев, 16 юни 2012 г.

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ на изобразителните изкуства в България от 1980 г.

ЛУЧИЯНАВ Димо Георгиев …автор е на паметниците: … „На  загиналите червеноармейци” в Стара Загора (1949 г, в съавторство с Ив. Лазалов)

Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево 1948-1956 г

Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево

Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево

Архитект на паметника е Карл Кандулков, а скулптури са Борис Кадийски, Димо Лучиянов и Григор Михов.

От изток е поставен барелеф на Йосиф В. Сталин, а на западната – барелеф на Георги Димитров. Скулптурна фигура на партизанин, стиснал пушка и вдигнал високо глава, гледа на изток в очакване на Червената армия.

повече за паметника в село Крушево прочети тук

Паметник на загиналите партизани в гр. Севлиево 1955 г

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1950 г. автори Димо Лучанов и Велислав Възелов.

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г. автори Димо Лучанов и Велислав Възелов.

„Паметникът  е издигнат в чест на загиналите за народна свобода през 1941-44 година. се намира в парк „Черничките“ в покрайнините на Севлиево.

Проектът е на арх. Карло Кандулков. Скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов. Открит на 2 юни 1955 г.“

Ивета Миленова
уредник отдел „Възраждане“
Исторически музей Севлиево

повече за паметника в Севлиево прочити тук

Паметник на Кирил и Методий – проект

Паметник на Кирил и Методий – проект

Паметник на Кирил и Методий – проект / фотография Стоят Сертев

фотографията е снета 1945-46 г. в ателието на Димо Лучанов

повече за проекта за паметник на Кирил и Методий прочети тук

БЪЛГАРИЯ 1976 – проект, 1966 г.

БЪЛГАРИЯ 1976 проект за паметник, не реализиран 1966 г.

БЪЛГАРИЯ 1976 проект за паметник, не реализиран 1966 г.

Паметник на Капитан дядо Никола в Габрово 1966 г.

Димо Лучанов-паметник на капитан-дядо-Никола в съавсторство с Кадийски

Димо Лучанов-паметник на капитан-дядо-Никола в съавсторство с Борис Кадийски