Димо Лучанов за себе си
снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев
Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев
Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев
–––––––––––––––––––––––––––––––
Неизвестен скулптор за Димо Лучанов
Портрет на Димо Лучианов / автор неизвестен/ година на създаване неизвестна / теракота / частно притежание
Портрет на Димо Лучианов ( като възрастен ) / автор неизвестен/ година на създаване неизвестна / теракота /частно притежание
–––––––––––––––––––––––––––––
Проф.Чавдар Попов за Димо Лучиянав
2012 г.в залите на СГХГ бе показана внушителната експозиция наречена „Възможната история” Българското изкуство през колекцията на Софийската художествена галерия.
Внушителен и амбициозен проект осъществен от:
Автори на проекта:Аделина Филева, Мария Василева
Куратори: Ирина Генова, Татяна Димитрова, Чавдар Попов, Борис Данаилов, Диана Попова, Мария Василева
Асистент куратори: Станислава Николова, Пламен Петров, Даниела Радева
На изложбата бе показана гипсовата глава от НХГ изработена не по- късно от 1941 г. Тониран гипс, 46/30 /35 см. участвала на XV обща художествена изложба в София през 1941 г.
Но както се вижда, „някой” решава да представи този шедьовър на българското изкуство от преди 9.IX. 1944г. като постижение на соц. изкуството от периода 1945-1959 г.
Цялото кралско войнство, тежката артилерия на българската художествена критика.
Трябва вероятно да сме благодарни че в експозицията е включен и скулптора Димо Лучанов. И специално на проф. Чавдар Попов
В периода 1945-1959 г. и по специално раздел „Новият човек” проф. Чавдар Попов показва едно произведение от Димо Лучанов „Глава на Янко Сакъзов 1945 г” / гипс /
И не случайно, защото този портрет на Янко Сакъзов е един от най- добрите портрети в историята на българската скулптура.
Дотук добре, НО има едно малко несъответствие
Показания портрет „Глава на Янко Сакъзов 1945 г” / гипс / не е от 1945г а от 1941г. и е взет от НХГ където фигурира под Инв. № 74 и е от XV обща художествена изложба в София 1941 г.
Оказва се че, показаната „Глава на Янко Сакъзов 1945 г” не е от 1945 г. а от 1941 г. следователно не е от периода 1945-1959 родно соц. изкуство и не би е могло да бъде по различни причини. Това е най-мракобесническия период не само в изкуството. И само споменаване името на Янко Съкъзов (лидер на БРСДП об., партията на т. нар. широки социалисти) би причинило безброй проблеми.
Показаната на снимката „Глава на Янко Сакъзов 1945 г” е от теракота и е откупена през 1983 г.
Посочената година 1945 вероятно не отговаря на истината.
Поколения български критици и изкуствоведи волно или неволно участват в този безкраен проект да се представя соц. изкуството като част от българската култура.
Понякога успешно, понякога не
Как и защо организаторите на изложбата и специално проф. Чавдар Попов правят тази „грешка” аз не знам.
За мен тава не е грешка, това е Манипулация целяща да представи периода 1945-1959 г. в по- благоприятна светлина.
Тази „грешка” е фалшификация на историята, оневиняване на престъпленията от периода 1945-1959 г.
Тази „Грешка” е реабилитация на соц. изкуството.
Както се вижда, „някой” решава да представи този шедьовър на българското изкуство от преди 9.IX. 1944г. като постижение соц. изкуството от периода 1945-1959 г.
Съдейки от гореизложеното мога да предположа, че и цялата изложба „Възможната история” е поредния опит за реабилитация на социалистическото изкуство.
Какво работи Димо Лучанов в тези години, може да прочетете в глава Димо Лучанов след 9. IX.1944 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Венета Иванова за Димо Лучианов
В книгата „Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми“ от 1978 г. Венета Иванова е написала за Димо Лучианов:
ЛУЧИАНОВ ДИМО
„Роден през 1908 година в град Казанлък. Завършел скулптура в Художествената академия в София през 1932 година при проф. Иван Лазаров. Работил в областта на кавалетната скулптура. От 1945 година. редовно участвал в ОХИ За релефа „1876 година” е удостоен с награда на СБХ за 1966 година. От 1948 до 1952 година е асистент в Художествената академия – София. Негови творби се намират в НХГ. Починал през 1967 година.“
„1976 година” този релеф не бих окачествил като кавалента скулптура. Това, че скулптурата е показана на изложба не я определя като кавалетна. Монументалното внушение зависи единствено от таланта на скулптора
Скулптурата „Майка” също не бих окачествил като кавалетна. Това, че скулптурата е показана на изложба не я определя като кавалетна. Монументалното внушение зависи единствено от таланта на скулптора
Този кратък текст е показателен за отношението на художествената критика към творчеството на Димо Лучианов тогава през 1978 година , но и днес 42 години по- късно. Това говори за „промените” които са настъпили. Бих казал, че художествения живот и критика са можеби най – закостенялине свери на живота. Е, не колкото църквата.
Този кратък текст е най- малкото несправедлив спрямо творчеството на Димо Лучианов.
Не мога да се съглася с твърдението на Венета Иванова, че Димо Лучианов е работил в областта на кавалетната скулптура. Ако е така защо е включен в албум за „Българска монументална скулптура” ?!
Кавалетна скулптура е обратното на монументалната и явно В. Иванова съзнателно пропуска десетките паметници които Димо Лучианов е направил не само преди 9. IX., но и след това. Справка ДИМО ЛУЧАВОВ паментици
Двете скулптори с които е представен в албума „1976 година” и „Майка” също не бих окачествил като кавалетни.
Но й благодаря за информацията, че „ За релефа „1876 година” е удостоен с награда на СБХ за 1966 година”
През 1966 година, няколко месеца преди да умре Димо Лучианов получава (може би) първата си и последна национална награда. Напълно заслужена награда, но за съжаление много, много закъсняла…
На снимката ляво „Творческа професионална дейност” написана собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. и дясно паметника като се посочва , че е автор само Иван Лазаров
В книгата „Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми“ от 1978 г има още много „неточности”, поне две от които „ощетяват” Димо Лучианов.
В „Творческа професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. са изброени повече от 16 произведения. Под № 14. Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора – колектив.
20 години по- късно Венета Иванова включвайки този паметник в своя труд “Съвременна българска скулптура”, София, 1971 г. пише: 119 Лазаров Иван. Паметник на Съветската армия. 1949 г.
На снимката ляво „Момче” Димо Лучиянав / фотоархив Стоян Сертев. Дясно „Момче”Димитър Даскалов / “Съвременна българска скулптура”, Венета Иванова
Вероятно вие ще кажете , че това не е съществено и аз бих се съгласил с вас ако това „изключение” не беше практика която продължава и днес. Практика която е ощетила Димо Лучианов в най- голяма степен
Във фото архива на Стоян Сертев между многото снимки правени в ателието на Димо Лучианов има и една фотография на скулптура на „Момче”. Същата скулптура на „Момче” е включена в същата“Съвременна българска скулптура” 60. Даскалов Димитър „Момче” 1964 г.
Вероятно според вас и това е не съществено . Ако е така моля за извинение.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Известният български художник /////// /////// за Димо Лучанов 2012 г
Паметник на Съветската армия в Плевен. Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски
Това е телцето на момче, за което споменава известният български художник ///////////
„Димо Лучанов има много хубаво, много пластично телце на момче. Беше при Иван Радев и му казах да го даде в СГХГ. / Едно със счупени крака ? / Не, не беше със счупени крака, здраво беше, те са го счупили.
Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов за Плевен“.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Благой Илиев за Димо Лучанов Май 2013 г.
„…Димо Лучанов беше готов винаги да ти помогне, да ти покаже всичко… Много отзивчив, да ти помогне , да ти покаже…Много добър като скулптор и като човек… Беше спечелил златен медал в Париж за „Голо тяло”…
Това е единственото запазено „Голо тяло” от Димо Лучиянов. Дали с него е спечелил златния медал от изложбата в Париж?
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Васил Радославов за Димо Лучанов 
Портрет на Димо Лучианов от Васил Радославов в книга за Художествената академия /информацията е предоставена от Галина Декова- изкуствовед
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Поплилов за Димо Лучанов 
Портрет на Димо Лучановь рисуван от Александър Поплилов през 1985 г. /информацията предостави Катя Христова – уредник в Художествена галерия – Казанлък, 12 юни 2012 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Стефан Митов за Димо Лучанов 
“Лучияновъ се е заел с задача не по силите му, при това много претенциозна като идея. Неговият релеф „Майка” дразни със съзнателно подчертана уродливост и със смътната си символика.”
Стефан Митов в „Литературен глас” за VIII Обща художествена изложба 1934 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Невена Стефанова за Димо Лучианов
… после и в онези микроскопични тавански ателиета на ул. „Искър“, дето живееха и творяха сладкодумното пловдивско Венче (Балтова), Таня (Терзистоева) и мълчаливецът скулптор Димо Лучианов. Дали Найден ползваше свое артистично „кьоше“, не съм сигурна, но там наистина се чувстваше атмосферата на младата бохема, със свой стил…
Невена Стефанова в книгата „Личности и съдби“ 2004 г.
Очаквайте продължение…
Портрет от Васил Радославов в книга за Художествената академия.
ДИМО ЛУЧАНОВ необходимата жертва 