ДИМО ЛУЧАНОВ преди 9. IX. 1944 г.

До 1989 г. в публикациите за българското изобразително изкуство е задължително да се прави раздел преди 9. XI. и след 9.XI.

Това се прави с убеждението, че тази дата е повратен момент и след нея настъпва небивал подем и възход в изкуството. Годините след 9. XI. 1944 г. се разглеждат отделно като нова период, представян едва ли не за „Златен век” в българското изкуство.

След 1989г., в годините на демокрация  Българската изкуствоведческа мисъл престана да споменава датата 9. XI. 1944 г.

Тази дата вече не се споменава, а изкуството от времето на социализма се представя като естествен период от развитие на българското та дори и световното изкуство.

Наистина ли  този период е „естествен” и е част от българската култура?

Това изследване на живота и творчеството на Димо Лучанов като че ли хвърля известна светлина.

Тук  ще намерите два отделни раздела представящи творчеството на Димо Лучанов преди и след 9. XI. 1944 г. с много илюстрации и малко съпътстващ текст.

Ако имате желани е и търпението да разгледате ще можете сами да прецените и да намерите отговора.

Но може  и да откриете  въпроси отбягвани до сега съзнателно или не от изкуствоведи и критици.

Имах желание да започна главата „Димо Лучанов преди 9. IX. 1944 г. с няколко думи за неговото семейство В биографията на всеки художник се разказва и за неговите родители.

На желанието ми да науча за семейството на Димо Лучанов от община Казанлък (родния град на скулптора) получих следния отговор: – „За съжаление, не разполагаме с желаните от Вас подробности свързани с живота на скулптора”

Оставям без коментар този отговор, само искам да отбележа, че се поинтересувах за хора живели в България през XX век за които цялата информация вероятно е унищожена. Сякаш никога не са живели! Вероятно същата участ щеше да сполети и самият Димо Лучанов ако не беше неговото творчество

Изкуството не само ще надживее всички ни, но съдържа повече и по- достоверна информация от чиновническите архиви.

Това което знаем  за семейството на Димо Лучанов го знаем благодарение на неговото творчество.

Позволете да Ви предложа своето предположение за „семейна снимка”.Това е скулптурният релеф изработен от скулптора за паметника на загиналите войници от 1912 – 18 год

Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство? / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък / фото архив Сертев / скулптор Димо Лучанов

Съпоставяйки тези две изображения може да се уверим в приликата между портрета „Баща ми” в ляво и изображението на войника от паметник на загиналите войници от 1912-18 год. село Самораново. / фото архив Сертев

.

Впечатляващо е с колко много любов и лична ангажираност и изработен този релеф. Образа на войника не е характерния образ на български войник а по- скоро има индивидуални, портретни черти.  Може да предположим, че в тази прощална сцена скулптура е изобразил своето семейство?

„Баща ми”/ 1938 г. / бащата на скулптура е изобразен като комита / собственост на СГХГ

В портрета на „БАЩА МИ” , 1938год.   собственост на СГХГ бащата на скулптура е изобразен като млад 30-35 годишен комита, четник с шапка  характерна за района на Охрид, Ресен и Велес и  планинските райони в днешните югозападни български територии.

Вероятно родителите на Димо Лучанов са бежанци и най вероятно баща му е участвал в национално освободителните борби на българите както и в войните 1912-18 г.

Предполагам че е загинал, защото скулптурния портрет „Баща ми” изработен през 1938 г.  показва бащата на скулптура като млад мъж, какъвто е запечатан в съзнанието на  скулптура.

“Баба ми” /маска/ гипс /30,5/ 19/ 17,5 см./Художествена галерия – Казанлък /. ”Баба ми” е подарена от Димо Лучанов през 1932 г

От друга скулптура “Баба ми”  подарена  от  Димо Лучанов през 1932 на Художествена  галерия – Казанлък научаваме  как е изглеждала и бабата на Димо Лучанов. (това е най- ранната известна скулптура на Димо Лучанов)

В „Творческа професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. са изброени повече от 16 произведения. Издирени са само 6 работи.

Ако творчеството на Димо Лучанов не беше разграбено след смъртта му щяхме да знаем как е изглеждала и сестра му. В документ  „Творческа и професионална дейност” автора е написал: „16.Глава на сестра ми – пясъчник”  За съжаление тази скулптура както и много други са „изчезнали”

Един колега ми разказа, че през 60 – години баща му го е водил да видят този портрет в една галерия. Но сега не може да се открие защото:  „Батето докато Течи бил директор изнесъл и продал много работи”.

Истина ли е това или лъжа аз не знам, знам само, че сестрата на Димо Лучанов  се е казвала Миляна  и е работила в НХГ на щанда за книги. А в молбата за постъпване на работа с гордост е написала- „сестра на българския скулптор Димо Лучанов”.

Дори официално да не се е признавало, между колегите се е знаело кой и какъв е Димо Лучанов. Явно тогава е било „обществена тайна”, че е голям майстор и докато той самият е оставен без работа е готов винаги и безкористно да „помага” на колегите. Може би от „благодарност” в последствие работите му една по една изчезват. Сякаш за да се прикрият някакви следи, да се успокои нечия гузна съвест, да се прикрие едно престъпление. И само едно ли…

Сега да се върнем на творчеството на Димо Лучианов. Както казах в началото в тази глава ще публикувам снимки на негови работи правени преди 9. IX. 1944 г. Това са портрети, фигурални композиции с които е участвал в изложби и някои понастоящем са собственост на  различни галерии и  паметници.

“МАЙКА / релеф ”VIII художествена изложба 1936 г. Неизвестен собственик

„БАЩА МИ” 1938г. / теракота / 45x22x24см. / Собственост на СГХГ

ГОЛО МЪЖКО ТЯЛО (ФИГУРА НА МОМЧЕ) гипс / 82x33x33 см./ година на създаване неизвестна / Собственост на СГХГ

ГЛАВА НА Д-Р ГЕОРТИ МОСКОВ 1940 г. / Теракота /43x27x32 см. / XIV Обща художествена изложба в София 1940 г./ Собственост на НХГ

ГЛАВА НА ЯНКО СЪКЪЗОВ Тониран гипс / 46/30 35 см / XV обща художествена изложба в София 1941 г. / Собственост на НХГ

ГЛАВА НА Д-Р ИВАН  КИСЯКОВ / 1942 г. /Бронз / 41x25x32 см. / XVI Обща художествена изложба в София 1942 г. / Собственост на НХГ

ПАМЕНТИЦИ

Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък/ село Самораново, Дупнишко

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев   Пазарджик,  1938 г.

Паметник на маестро Георги Атанасов   Пазарджик, 1938-43 г.

Саркофаг паметник за погребението на Цар Борис III  1943 г. / не е запазен / фото архив Сертев

 

Следва продължение…

ДИМО ЛУЧАНОВ – скулптурният донор

Не знам доколко определението „скулптурен донор” е подходящо и ще е разбираемо за бъдещите читатели, но такава е била съдбата на Димо Лучанов.

Естеството на разглеждания тук въпрос е повече от деликатен.

От една страна няма или почти няма живи свидетели готови да потвърдят публикуваната информация.

От друга много са наследниците на скулпторите които са се възползвали от „донорството” на Димо Лучианов. Наследници които са заинтересовани фактите и събитията около творчеството но Димо Лучанов да потънат в забвение, както досега.

Разбираемо… но е престъпление спрямо истината и изкуството. Две думи които поне тук в България нямат пресечна точка!

Така или иначе но, Димо Лучанов и преди и след 9. IX. 1444 г. е бил използван като „скулптурен донор”.

– Димо Лучанов като майстор на портрета е „преотстъпвал” свои работи на млади колеги, за да представят за скулптори

–  Димо Лучианов владеещ формата, състоянието и приликата е „помагал” при  завършването на много бюстове и паметници на свои колеги.

– Това „донорство” е било толкова често, че се е приело за нещо нормално. След смъртта на Димо Лучиянов ателието му е разграбено а идеите за много паметници буквално откраднати или изкопирани.

Ето какво разказва един възрастен и известен скулптор чието име няма да спомена поради причини изложени в началото.

Чешмата с мечката и пингвините в Борисовата градина, която по документи е дело на скулптера Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

Козлето в Борисовата градина, която по документи може би е дело на скулптора Васил Зидаров, но според спомените на друг скулптор е изработена от Димо Лучанов

22. 02. 2013 г.

„…Димо Лучанов правеше много хубави портрети, много добър портретист, по добър от Марко Марков?

Много тих и скромен, много благ човек

Бил е асистент на Иван Лазаров (работеше в последното скулптурно ателие в дясно)

Димо Лучанов е работил в общината като скулптор повече от година. През това време както и преди това е правил всичките работи на Васил Зидаров, който е бил главен скулптор в общината , „Еленче”, мечката в Борисовата градина и др…”

.

  Друг известен български художник .чието име няма да спомена поради причини изложени в началото разказа  през 2012 г.

Паметник на Съветската армия в Плевен 1955 г. Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски

„Димо Лучанов има много хубаво, много пластично телце на момче. Беше при  Иван Радев и му казах да го даде в СГХГ. / да едно със счупени крака / Не, не беше със счупени крака, здраво беше, те са го счупили.

Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов  за Плевен“.

.

На снимката ляво „Творческа професионална дейност” написана собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. и дясно паметника като се посочва , че е автор само Иван Лазаров

В„Творческа  професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов  през 1952 г.  са изброени повече от 16 произведения. Под № 14. Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора – колектив.

20 години по- късно Венета Иванова включвайки този паметник в своя труд “Съвременна българска скулптура”, София, 1971 г. пише: 119 Лазаров Иван. Паметник на  Съветската армия. 1949 г.

Вероятно вие ще кажете , че това не е съществено и аз бих се съгласил с вас ако това „изключение” не беше практика която продължава и днес. Практика която е ощетила Димо Лучианов в най- голяма степен.

На снимката ляво „Момче” Димо Лучиянав / фотоархив Стоян Сертев. Дясно „Момче”Димитър Даскалов / “Съвременна българска скулптура”, Венета Иванова

Във фото архива на Стоян Сертев между многото снимки правени в ателието на Димо Лучианов има и една фотография на скулптура на „Момче”. Същата скулптура на „Момче” е включена в същата“Съвременна българска скулптура” 60. Даскалов Димитър „Момче” 1964 г.

Вероятно и това според вас е не съществено . Ако е така моля за извинение

Очаквайте продължение…

ДИМО ЛУЧИЯНОВ в енциклопедията

Българска енциклопедия. Кратък, лаконичен текст като за енциклопедия.

В други трудове и публикации за българската скулптура информацията за Димо Лучиянов е дори по- кратка.

Макар и кратък текста в енциклопедията съдържа  цялата известна информация за Димо Лучиянов…

Но Времето този безмилостен съдник реши да оспори статуквото и да извади факти и събития  които да променят представата ни както за Димо Лучиянов така и за времето в което той живя и твори.

Последните 20 години показаха, че за да научим истината не може да разчитаме на институции или на специалисти. Те сякаш робуват на статуквото, на добре платеното статукво.

Димо Лучанов-паметник на капитан-дядо-Николав съавторство с Борис Кадийски

ДИМО ЛУЧАНОВ – фотоархив Сертев

Фотографиите са предоставени от Александър Сертев

 

Очаквайте продължение…

ДИМО ЛУЧАНОВ в общи изложби

VIII художествена изложба 1936 г. „МАЙКА“, релеф / „Литературен глас”VIII Обща художествена изложба /„Лучановъ се е заел с задача не по силите му, при това много претенциозна като идея. Неговият релеф „Майка” дразни със съзнателно подчертана уродливост и със смътната си символика.“

Стефан Митов

 1937 ОХИ участва от дружество „Родно изкуство“  Глава на момиче

2. Глава на селянка

3. Гранитен паваж ????

XIVОбща художествена изложба в София 1940 г.ГЛАВА НА Д-Р ГЕОРТИ МОСКОВ 1940 Теракота, 43x27x32

XV обща художествена изложба в София 1941 г. ГЛАВА НА ЯНКО СЪКЪЗОВ Тониран гипс, 46/30 35

XVI Обща художествена изложба в София 1942 г. ГЛАВА НА Д-Р ИВАН  КИСЯКОВ 1942 ,Бронз, 41x25x32. Подпис и дата на обратната страна на врата: Димо Лучановь 1942

XVII Обща художествена излажба 1943  г.

Бюст на П. Славински – мрамор /пак дружество Родно изкуство

 Художествена изложба на художниците казанлъчани  София – 1946 г.

Глава на тракийка

Момиче

Орфей

XX Обща художествена изложба 1947 г.

Глава на Д-р Г. – гипс

Глава на тракийка – гипс

Юбилейна обща художествена изложба 1959-60 г „МАЙКА“ гипс / Димо Лучанов / „Майка” / 1959 г. / Юбилейна обща художествена изложба / София ул. Гурко № 1 / Фотографията е предоставена от Деница Петрова и е от каталога на изложбата издаден от СБХ / собственост на ХГ – Видин

Обша художестена изложба 1966 „1976 година”, гипс, 220 / 180 / 6 см, собственост на НХГ, фото архив СБХ

Ретроспективна изложба 30 г социалистическо изкуство1974 г   „Майка” 1959, гипс, 200 / 71 / 100 см, ХГ Видин

ДИМО ЛУЧИЯНОВ в Академията

Димо-Лучанов-Държавна художествена академия
Годишник-1896-1966
издадена  в София 1970

1934 г.  Димо  Лучиянов  завършва  скулптура в НХА, София при проф. Иван Лазаров

1948 -1952 преподавател по скулптура в НХА, София

В деловодството на Художествената академия няма фотографии на Димо Лучиянав или други документи. Единствено е спомената причината за напускането – доброволно.

За изследователите на този период „доброволно” значи всичко друго , само не и доброволно. Ще отбележа, че същата година Димо Лучанов напуска и Съюза на българските художници, вероятно отново „доброволно”.

Млад,  тридесет годишен Димо Лучанов е принуден да „отстъпи” мястото си на доказан творец и скулптор. Може само да гадаем как се е случило това. Неговата съдба, колкото и индивидуална е сходна с тази на безброй интелектуалци.

Колкото и да е нужен и незаменим поради професионалните си качества на портретист и пластик   поради същата причина е и толкова нежелан.

В разцвета на жизнените и творчески сили Димо Лучанов е оставен без работа и е принуден да работи в „колектив”.  Характерно за времето, когато талантливите и способните живеят в сянката на бездарниците. Способ който се използва и днес.

Затова е толкова трудно да се събере разпръснатата и в голяма степен унищожена „мозайка” на живота и творчеството му.

Нито враг на народната власт, нито приятел Димо Лучанов е ничий.

Справката за налична информация за Димо Лучанов в Художествената академия гласи следното:

„В музейната сбирка  на музея на Художествената академия няма работи от Димо Лучианов.

В архива на деканата на ВИИ лицето Димо Лучиянав  фигурира  в главната книга под  фак. № 250 уч. 1927 – 28 г.

Снимки и фотоси на учебни работи няма.

 

18.04. 2012 г.

  Димо Лучианов   Портрет от Васил Радославов в книга за Художествената академия.

Фотографиите са предоставена от Галина Декова- изкуствовед

ДИМО ЛУЧИЯНОВ в СГХГ

ЛУЧИЯНОВ Димо Георгиев Лучиянов

1910 – 1967

1934 завършва скулптура в НХА, София при проф. Иван Лазаров

1948 -1952 преподавател по скулптура в НХА, София.

Работи в областта на портрета, голото тяло и фигуралната композиция

БАЩА МИ    1938, теракота, 45x22x24см.

инв.№ 344

ГЛАВА НА МЪЖ      1940, бронз, 462x9x33 см.

Инв. № 674

ГОЛО МЪЖКО ТЯЛО (ФИГУРА НА МОМЧЕ) гипс, 82x33x33 см.

Инв. № 346

ГЛАВА НА ЯНКО СЪКЪЗОВ  1945  теракота, 42x24x30 см. откупена 1983г.

Инв. № 226

Инв.№ 345

ГЛАВА  гипс, 43x18x16 см.

Инв. № 538

ГЛАВА  патиниран гипс, не е описана в каталога на СГХГ

ДИМО ЛУЧАНОВ в НХГ

ЛУЧАНОВ Димо Георгиев Лучанов

Димо Лучанов-подпис

Роден на 30 август 1912 г. в гр. Казанлък. Умрял на 12 януари 1967 г. в София. Завършва скулптура в Държавната художествена академия в София през 1934 г. при професор Иван Лазаров. Работи в областта на портретния жанр, голото тяло и фигуралната композиция. Като скулптор се изявява с подчертано реалистично чувство. Търси пластичната жизненост на формата. С точен рисунък изгражда правдиви скулптурни образи с индивидуална прилика и определено вътрешно състояние. Оставил редица портрети ( глави и бюстове ) на известни наши обществени дейци, хора на науката и изкуството

Националния музей на българското изобразително изкуство са постъпили следните художествени творби от Димо Лучанов, включени в каталога „Българска скулптура”, С.1975:

1. Глава на Янко Сакъзов
2. Глава на д-р Георги Москов
3. Глава на д-р Иван Кесяков
4. Глава на Христина Зидарова
5. Седнала жена,
6. Глава, бронз, предадена на НХГ от КИК  през 1951 г.,

както и Глава на д-р Георги Минчев, 1941; Глава на тракийка [1967] и “1876 година”, релеф, предаден на НХГ от КИК, 1976 г.

директор на НГХ:   Слава Иванова 05. 01. 2013

ГЛАВА НА Д-Р ГЕОРТИ МОСКОВ 1940 г. Теракота, 43x27x32

Изложби:  XIV Обща художествена изложба в София 1940 г.

Откупена от наследниците не автора, 1971 г.

(Пор. № 3132)

 

ГЛАВА НА ЯНКО СЪКЪЗОВИзвестен български политически и обществен деец и публицист ( 1960 – 1941)

Тониран гипс, 46/30 35

Изложби: XV обща художествена изложба в София 1941 г.

Предадена от Народния археологически музей в София, 1951 г.

Същата творба е отлята в бронз с пор. № 2904 ( Инв. № 74)

ГЛАВА НА Д-Р ИВ. КИСЯКОВ 1942, Бронз, 41x25x32. Подпис и дата на обратната страна на врата: Димо Лучановь 1942

И з л о ж б и : Обща художествена изложба в София 1942 г.

Предадена на Народния археологически музей в София 1951 г. ( Инв. № 73)

ГЛАВА НА ХРИСТИНА ЗИДАРОВА 1945,Бронз, 28x37x28

Предадена от комитета за изкуство и култура. 1952

( Инв. № 127)

„БЪЛГАРИЯ -1876 г.” / релеф / гипс / 250 / 350 см./ собственост на НХГ от 1968 г./Предаден на НХГ от КИК, 1976 г.

 фотографията е снета в хранилището на галерията през 2012 г. при неподходящи дистанция и осветление, като горната част на релефа е закрита и затова няма претенции за качество.
Тази релеф е една от последните работи на Димо Лучанов (умира през 1967г. ) и вероятно е проект за паметник който Димо Лучанов не завършва.

ГЛАВА НА ТРАКИЙКА [1967]Гипс

Фотография- фотоархив Стоян Сертев

Очаквам информация и фотографии за посочените по- долу работи:

Глава на д-р Георги Минчев, 1941

Седнала жена

Глава, бронз, предадена на НХГ от КИК  през 1951 г.,

 

ДИМО ЛУЧИАНОВ в галерия Казанлък

Портрет на Димо Лучановь рисуван от Александър Поплилов през 1985 г.

Художествена  галерия – Казанлък  притежава  две  творби  от  Димо  Лучианов.   „Баба  ми“ /маска/ гипс  и „Фигура  на  Севт  III“  /барелеф/  гипс  както  и  един  негов  портрет  рисуван  от  Александър  Поплилов  през  1985 г. За  творбите  на  Димо  Лучианов  нямам  записани  години, записани  са  само  тези  на  постъпването  им  в  галерията: Барелефът  на  Севт  III  е  постъпил  1977 г., а  „Баба  ми“  е  подарена  от  него  през  1932  г.

Катя  Христова – уредник  в  Художествена  галерия – Казанлък, 12 юни 2012 г.

 

    „Баба ми“ /маска/ гипс /30,5/ 19/ 17,5 см./Художествена  галерия – Казанлък /.  „Баба  ми“  е  подарена  от  Димо Лучанов през 1932  г

  „Фигура  на  Севт  III“  /барелеф/ гипс /70/ 60  см/ Барелефът  на  Севт  III  е  постъпил  1977

другите за ДИМО ЛУЧАНОВ

Димо Лучанов за себе си

снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

Глава / размери глава: 38 х 35 х 31 см. / размери постамент: 18 х 23 х 23 см. / постъпила: 06/1977 / материал глава: бял мрамор / материал постамент: розов гранит / собственост на Художествена галерия Стражица / снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев

–––––––––––––––––––––––––––––––

Неизвестен скулптор за Димо Лучанов

Портрет на Димо Лучианов / автор неизвестен/ година на създаване неизвестна / теракота / частно притежание

Портрет на Димо Лучианов ( като възрастен ) / автор неизвестен/ година на създаване неизвестна / теракота /частно притежание

–––––––––––––––––––––––––––––

Проф.Чавдар Попов за Димо Лучиянав

2012 г.в залите на СГХГ бе показана внушителната експозиция  наречена „Възможната история” Българското изкуство през колекцията на Софийската художествена галерия.

Внушителен и амбициозен проект осъществен от:

Автори на проекта:Аделина Филева, Мария Василева

Куратори: Ирина Генова, Татяна Димитрова, Чавдар Попов, Борис Данаилов, Диана Попова, Мария Василева

Асистент куратори: Станислава Николова, Пламен Петров, Даниела Радева

На изложбата бе показана гипсовата глава от НХГ изработена не по- късно от 1941 г. Тониран гипс, 46/30 /35 см. участвала на XV обща художествена изложба в София през 1941 г.
Но както се вижда, „някой” решава да представи този шедьовър на българското изкуство от преди 9.IX. 1944г. като постижение на соц. изкуството от периода 1945-1959 г.

Цялото кралско войнство, тежката артилерия на българската художествена критика.

Трябва вероятно да сме благодарни че в експозицията е включен и скулптора Димо Лучанов. И специално на проф. Чавдар Попов

В периода 1945-1959 г. и по специално раздел „Новият човек” проф. Чавдар Попов показва едно произведение от Димо Лучанов „Глава на Янко Сакъзов  1945 г” / гипс /

И не случайно, защото този портрет на Янко Сакъзов   е един от най- добрите портрети в историята на българската скулптура.

Дотук добре, НО има едно малко несъответствие

Показания портрет „Глава на Янко Сакъзов  1945 г” / гипс / не е от 1945г а от 1941г. и е взет от НХГ където фигурира  под Инв. № 74 и е от XV обща художествена изложба в София 1941 г.

Оказва се че, показаната „Глава на Янко Сакъзов  1945 г” не е от 1945 г. а от 1941 г. следователно не е от периода 1945-1959 родно соц. изкуство  и не би е могло да бъде по различни причини. Това е най-мракобесническия период не само в изкуството. И само споменаване името на Янко Съкъзов  (лидер на БРСДП об., партията на т. нар. широки социалисти) би причинило безброй проблеми.

Показаната на снимката „Глава на Янко Сакъзов 1945 г” е от теракота и е откупена през 1983 г.
Посочената година 1945 вероятно не отговаря на истината.
Поколения български критици и изкуствоведи волно или неволно участват в този безкраен проект да се представя соц. изкуството като част от българската култура.
Понякога успешно, понякога не

Как и защо организаторите на изложбата и специално проф. Чавдар Попов правят тази „грешка” аз не знам.

За мен тава не е грешка, това е Манипулация  целяща да представи периода  1945-1959 г. в по- благоприятна светлина.

Тази „грешка” е фалшификация на историята, оневиняване на престъпленията от периода 1945-1959 г.

Тази „Грешка” е реабилитация на соц. изкуството.

Както се вижда, „някой” решава да представи този шедьовър на българското изкуство от преди 9.IX. 1944г. като постижение соц. изкуството от периода 1945-1959 г.

Съдейки от гореизложеното мога да предположа, че и цялата изложба „Възможната история” е  поредния опит за реабилитация на социалистическото изкуство.

Какво работи Димо Лучанов в тези години,  може да прочетете в глава Димо Лучанов след 9. IX.1944 г.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Венета Иванова за Димо Лучианов

В книгата „Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми“ от 1978 г. Венета Иванова е написала за Димо Лучианов:

ЛУЧИАНОВ ДИМО

„Роден през 1908 година в град Казанлък. Завършел скулптура в Художествената академия в София през 1932 година при проф. Иван Лазаров. Работил в областта на кавалетната скулптура. От 1945 година. редовно участвал в ОХИ  За релефа „1876 година” е удостоен с награда на СБХ за 1966 година. От 1948 до 1952 година е асистент в Художествената академия – София. Негови творби се намират в НХГ. Починал през 1967 година.“

„1976 година” този релеф не бих окачествил като кавалента скулптура. Това, че скулптурата е показана на изложба не я определя като кавалетна. Монументалното внушение зависи единствено от таланта на скулптора

Скулптурата „Майка” също не бих окачествил като кавалетна. Това, че скулптурата е показана на изложба не я определя като кавалетна. Монументалното внушение зависи единствено от таланта на скулптора

Този кратък текст е показателен за отношението на художествената критика към творчеството на Димо Лучианов тогава през 1978 година , но и днес 42 години по- късно. Това говори за „промените” които са настъпили. Бих казал, че художествения живот и критика са можеби най – закостенялине свери на живота. Е, не колкото църквата.

Този кратък текст е най- малкото несправедлив спрямо творчеството на Димо Лучианов.

Не мога да се съглася с твърдението на Венета Иванова, че Димо Лучианов е работил в областта на кавалетната скулптура. Ако е така защо е включен в албум за „Българска монументална скулптура” ?!

Кавалетна скулптура е обратното на монументалната и явно В. Иванова съзнателно пропуска десетките паметници които Димо Лучианов е направил не само преди 9. IX., но и след това.  Справка ДИМО ЛУЧАВОВ паментици

Двете скулптори с които е представен в албума „1976 година” и „Майка” също не бих окачествил като кавалетни.

Но й благодаря за информацията, че  „ За релефа „1876 година” е удостоен с награда на СБХ за 1966 година”

През 1966 година, няколко месеца преди да умре Димо Лучианов получава (може би) първата си и последна национална награда. Напълно заслужена награда, но за съжаление много, много  закъсняла…

На снимката ляво „Творческа професионална дейност” написана собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. и дясно паметника като се посочва , че е автор само Иван Лазаров

В книгата „Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми“ от 1978 г има още много „неточности”, поне две от  които „ощетяват” Димо Лучианов.

В  „Творческа  професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов  през 1952 г.  са изброени повече от 16 произведения. Под № 14. Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора – колектив.

20 години по- късно Венета Иванова включвайки този паметник в своя труд “Съвременна българска скулптура”, София, 1971 г. пише: 119 Лазаров Иван. Паметник на  Съветската армия. 1949 г.

На снимката ляво „Момче” Димо Лучиянав / фотоархив Стоян Сертев. Дясно „Момче”Димитър Даскалов / “Съвременна българска скулптура”, Венета Иванова

Вероятно вие ще кажете , че това не е съществено и аз бих се съгласил с вас ако това „изключение” не беше практика която продължава и днес. Практика която е ощетила Димо Лучианов в най- голяма степен

Във фото архива на Стоян Сертев между многото снимки правени в ателието на Димо Лучианов има и една фотография на скулптура на „Момче”. Същата скулптура на „Момче” е включена в същата“Съвременна българска скулптура” 60. Даскалов Димитър „Момче” 1964 г.

Вероятно според вас и това  е не съществено . Ако е така моля за извинение.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Известният  български художник  /////// /////// за Димо Лучанов 2012 г

Паметник на Съветската армия в Плевен. Автори: архитект Васил Тихолов, скулптори: проф Анастас Дудулов и Борис Кадийски

Това е телцето на момче, за което споменава известният български художник ///////////

„Димо Лучанов има много хубаво, много пластично телце на момче. Беше при  Иван Радев и му казах да го даде в СГХГ. / Едно със счупени крака ? / Не, не беше със счупени крака, здраво беше, те са го счупили.

Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов  за Плевен“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Благой Илиев за Димо Лучанов  Май 2013 г.

„…Димо Лучанов беше готов винаги да ти помогне, да ти покаже всичко… Много отзивчив, да ти помогне , да ти покаже…Много добър като скулптор и като човек… Беше спечелил златен медал в Париж за „Голо тяло”…

Това е единственото запазено „Голо тяло” от Димо Лучиянов. Дали с него е спечелил златния медал от изложбата в Париж?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Васил Радославов за Димо Лучанов  

Портрет на Димо Лучианов от Васил Радославов в книга за Художествената академия /информацията е  предоставена от Галина Декова- изкуствовед

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Александър  Поплилов за Димо Лучанов

Портрет на Димо Лучановь рисуван от Александър  Поплилов  през  1985 г. /информацията предостави Катя  Христова – уредник  в  Художествена  галерия – Казанлък, 12 юни 2012 г.

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Стефан Митов за Димо Лучанов

“Лучияновъ се е заел с задача не по силите му, при това много претенциозна като идея. Неговият релеф „Майка” дразни със съзнателно подчертана уродливост и със смътната си символика.”

Стефан Митов в „Литературен глас” за VIII Обща художествена изложба 1934 г.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Невена Стефанова за Димо Лучианов             

… после и в онези микроскопични тавански ателиета на ул. „Искър“, дето живееха и творяха сладкодумното пловдивско Венче (Балтова), Таня (Терзистоева) и мълчаливецът скулптор Димо Лучианов. Дали Найден ползваше свое артистично „кьоше“, не съм сигурна, но там наистина се чувстваше атмосферата на младата бохема, със свой стил…

Невена Стефанова в книгата  „Личности и съдби“ 2004 г.

Очаквайте продължение…