Димо Лучанов за себе си
снимките и информацията са предоставени от Валентин Стойнев
–––––––––––––––––––––––––––––––
Неизвестен скулптор за Димо Лучанов
–––––––––––––––––––––––––––––
Проф.Чавдар Попов за Димо Лучиянав
2012 г.в залите на СГХГ бе показана внушителната експозиция наречена „Възможната история” Българското изкуство през колекцията на Софийската художествена галерия.
Внушителен и амбициозен проект осъществен от:
Автори на проекта:Аделина Филева, Мария Василева
Куратори: Ирина Генова, Татяна Димитрова, Чавдар Попов, Борис Данаилов, Диана Попова, Мария Василева
Асистент куратори: Станислава Николова, Пламен Петров, Даниела Радева
Цялото кралско войнство, тежката артилерия на българската художествена критика.
Трябва вероятно да сме благодарни че в експозицията е включен и скулптора Димо Лучанов. И специално на проф. Чавдар Попов
В периода 1945-1959 г. и по специално раздел „Новият човек” проф. Чавдар Попов показва едно произведение от Димо Лучанов „Глава на Янко Сакъзов 1945 г” / гипс /
И не случайно, защото този портрет на Янко Сакъзов е един от най- добрите портрети в историята на българската скулптура.
Дотук добре, НО има едно малко несъответствие
Показания портрет „Глава на Янко Сакъзов 1945 г” / гипс / не е от 1945г а от 1941г. и е взет от НХГ където фигурира под Инв. № 74 и е от XV обща художествена изложба в София 1941 г.
Оказва се че, показаната „Глава на Янко Сакъзов 1945 г” не е от 1945 г. а от 1941 г. следователно не е от периода 1945-1959 родно соц. изкуство и не би е могло да бъде по различни причини. Това е най-мракобесническия период не само в изкуството. И само споменаване името на Янко Съкъзов (лидер на БРСДП об., партията на т. нар. широки социалисти) би причинило безброй проблеми.
Как и защо организаторите на изложбата и специално проф. Чавдар Попов правят тази „грешка” аз не знам.
За мен тава не е грешка, това е Манипулация целяща да представи периода 1945-1959 г. в по- благоприятна светлина.
Тази „грешка” е фалшификация на историята, оневиняване на престъпленията от периода 1945-1959 г.
Тази „Грешка” е реабилитация на соц. изкуството.
Както се вижда, „някой” решава да представи този шедьовър на българското изкуство от преди 9.IX. 1944г. като постижение соц. изкуството от периода 1945-1959 г.
Съдейки от гореизложеното мога да предположа, че и цялата изложба „Възможната история” е поредния опит за реабилитация на социалистическото изкуство.
Какво работи Димо Лучанов в тези години, може да прочетете в глава Димо Лучанов след 9. IX.1944 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Венета Иванова за Димо Лучианов
В книгата „Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми“ от 1978 г. Венета Иванова е написала за Димо Лучианов:
ЛУЧИАНОВ ДИМО
„Роден през 1908 година в град Казанлък. Завършел скулптура в Художествената академия в София през 1932 година при проф. Иван Лазаров. Работил в областта на кавалетната скулптура. От 1945 година. редовно участвал в ОХИ За релефа „1876 година” е удостоен с награда на СБХ за 1966 година. От 1948 до 1952 година е асистент в Художествената академия – София. Негови творби се намират в НХГ. Починал през 1967 година.“
Този кратък текст е показателен за отношението на художествената критика към творчеството на Димо Лучианов тогава през 1978 година , но и днес 42 години по- късно. Това говори за „промените” които са настъпили. Бих казал, че художествения живот и критика са можеби най – закостенялине свери на живота. Е, не колкото църквата.
Този кратък текст е най- малкото несправедлив спрямо творчеството на Димо Лучианов.
Не мога да се съглася с твърдението на Венета Иванова, че Димо Лучианов е работил в областта на кавалетната скулптура. Ако е така защо е включен в албум за „Българска монументална скулптура” ?!
Кавалетна скулптура е обратното на монументалната и явно В. Иванова съзнателно пропуска десетките паметници които Димо Лучианов е направил не само преди 9. IX., но и след това. Справка ДИМО ЛУЧАВОВ паментици
Двете скулптори с които е представен в албума „1976 година” и „Майка” също не бих окачествил като кавалетни.
Но й благодаря за информацията, че „ За релефа „1876 година” е удостоен с награда на СБХ за 1966 година”
През 1966 година, няколко месеца преди да умре Димо Лучианов получава (може би) първата си и последна национална награда. Напълно заслужена награда, но за съжаление много, много закъсняла…
В книгата „Българска монументална скулптура. Развитие и проблеми“ от 1978 г има още много „неточности”, поне две от които „ощетяват” Димо Лучианов.
В „Творческа професионална дейност” написана вероятно собственоръчно от Димо Лучянов през 1952 г. са изброени повече от 16 произведения. Под № 14. Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора – колектив.
20 години по- късно Венета Иванова включвайки този паметник в своя труд “Съвременна българска скулптура”, София, 1971 г. пише: 119 Лазаров Иван. Паметник на Съветската армия. 1949 г.
Вероятно вие ще кажете , че това не е съществено и аз бих се съгласил с вас ако това „изключение” не беше практика която продължава и днес. Практика която е ощетила Димо Лучианов в най- голяма степен
Във фото архива на Стоян Сертев между многото снимки правени в ателието на Димо Лучианов има и една фотография на скулптура на „Момче”. Същата скулптура на „Момче” е включена в същата“Съвременна българска скулптура” 60. Даскалов Димитър „Момче” 1964 г.
Вероятно според вас и това е не съществено . Ако е така моля за извинение.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Известният български художник /////// /////// за Димо Лучанов 2012 г
„Димо Лучанов има много хубаво, много пластично телце на момче. Беше при Иван Радев и му казах да го даде в СГХГ. / Едно със счупени крака ? / Не, не беше със счупени крака, здраво беше, те са го счупили.
Димо Лучанов го знам още като бях студент в Академията. В едно скулптурно ателие правеше един червеноармеец на Дудулов за Плевен“.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Благой Илиев за Димо Лучанов Май 2013 г.
„…Димо Лучанов беше готов винаги да ти помогне, да ти покаже всичко… Много отзивчив, да ти помогне , да ти покаже…Много добър като скулптор и като човек… Беше спечелил златен медал в Париж за „Голо тяло”…
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Васил Радославов за Димо Лучанов
Портрет на Димо Лучианов от Васил Радославов в книга за Художествената академия /информацията е предоставена от Галина Декова- изкуствовед
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Поплилов за Димо Лучанов
Портрет на Димо Лучановь рисуван от Александър Поплилов през 1985 г. /информацията предостави Катя Христова – уредник в Художествена галерия – Казанлък, 12 юни 2012 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Стефан Митов за Димо Лучанов
“Лучияновъ се е заел с задача не по силите му, при това много претенциозна като идея. Неговият релеф „Майка” дразни със съзнателно подчертана уродливост и със смътната си символика.”
Стефан Митов в „Литературен глас” за VIII Обща художествена изложба 1934 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Невена Стефанова за Димо Лучианов
… после и в онези микроскопични тавански ателиета на ул. „Искър“, дето живееха и творяха сладкодумното пловдивско Венче (Балтова), Таня (Терзистоева) и мълчаливецът скулптор Димо Лучианов. Дали Найден ползваше свое артистично „кьоше“, не съм сигурна, но там наистина се чувстваше атмосферата на младата бохема, със свой стил…
Невена Стефанова в книгата „Личности и съдби“ 2004 г.
Очаквайте продължение…