1934 г. Димо Лучиянов завършва скулптура в НХА, София при проф. Иван Лазаров
1948 -1952 преподавател по скулптура в НХА, София
В деловодството на Художествената академия няма фотографии на Димо Лучиянав или други документи. Единствено е спомената причината за напускането – доброволно.
За изследователите на този период „доброволно” значи всичко друго , само не и доброволно. Ще отбележа, че същата година Димо Лучанов напуска и Съюза на българските художници, вероятно отново „доброволно”.
Млад, тридесет годишен Димо Лучанов е принуден да „отстъпи” мястото си на доказан творец и скулптор. Може само да гадаем как се е случило това. Неговата съдба, колкото и индивидуална е сходна с тази на безброй интелектуалци.
Колкото и да е нужен и незаменим поради професионалните си качества на портретист и пластик поради същата причина е и толкова нежелан.
В разцвета на жизнените и творчески сили Димо Лучанов е оставен без работа и е принуден да работи в „колектив”. Характерно за времето, когато талантливите и способните живеят в сянката на бездарниците. Способ който се използва и днес.
Затова е толкова трудно да се събере разпръснатата и в голяма степен унищожена „мозайка” на живота и творчеството му.
Нито враг на народната власт, нито приятел Димо Лучанов е ничий.
Справката за налична информация за Димо Лучанов в Художествената академия гласи следното:
„В музейната сбирка на музея на Художествената академия няма работи от Димо Лучианов.
В архива на деканата на ВИИ лицето Димо Лучиянав фигурира в главната книга под фак. № 250 уч. 1927 – 28 г.
Снимки и фотоси на учебни работи няма.
18.04. 2012 г.
Димо Лучианов Портрет от Васил Радославов в книга за Художествената академия.
Фотографиите са предоставена от Галина Декова- изкуствовед