Как и защо обществото избира своите жертви? Как изтегляме „горчивия” жребий?
Не се наемам а отговоря на този въпрос, но откакто свят светува съществува и „жертвоприношението”.
Принасяме в жертва скъпи предмети, животни дори и хора. Принасяме в жертва за да благодарим на съдбата, за да омилостивим боговете, за да успокоим гузната си съвест.
Може би най -известната Жертва принесена от хората в името на тяхното добруване е Христос – умрял на Кръста за да се опростят греховете ни. Или поне така ни се иска да вярваме.
Като че ли всяко общество и древно и съвременно се нуждае от своите жертви.
Жертви необходими за да оправдаем собствените си недостатъци или недостатъците на обществото. И винаги вярваме , че греховете ни ще бъдат опростени.
Как ги избираме? как изтегляме „горчивият” жребий?
Как решаваме кои да „боготворим”, кои да тачим и кои съзнателно да заличим от историята сякаш никога не са съществували.
В този мой скромен труд ще се опитам да извадя от историята една от жертвите на българското изкуство от близкото минало. Един човек „принесен в жертва” и обречен на забрава.
Кому е била нужна тази жертва?
Надявам се разкривайки миналото да разбера и това.
През 30-те,40-те и 50-те години на миналия век Димо Лучановъ ( както той се подписва) е водеща фигура в българската скулптура и създава портрети, фигурални композиции и паметници които оказват влияние и бележат развитието на българската скулптура далеч след посочения период.
Много от тези работи са унищожени или присвоени от негови колеги (нещо характерно както за времето така и за „морала” на новите леви художници)
Оклеветен, изнудван и шантажиран през 1952 г.Димо Лучановъ напуска Съюз на художниците където членува от 1939г. както и работата като асистент в художествената академия 1948 – 1952 г.
Без работа до 1967г.(когато се самоубива) Димо Лучановъ е принуден да работи в „колектив” – характерно за времето, така способните се обезличават за сметка на посредствените.
През тези години Димо Лучановъ е създал редица проекти „реализирани” по точно изкопирани след неговата смърт .
Името на Димо Лучановъ се премълчава или се споменава редом с посредствени „култовски” скулптори от този период.
Вероятно затова гузната обществена съвест пропусна да отбележи неговия 100 годишен юбилей